Лукаш Хаупт е ръководител на кампанията It Is Fair към местното звено на Зелената партия в Прага, Чехия. Основната му дейност е да организира срещи с хора, които да напишат писма до депутатите, за да ги убедят да подкрепят предложението. Наскоро той беше в София, където се включи в международна конференция, посветена на борбата за брачно равенство, организирана от Фондация GLAS. PROUD.bg се срещна с него, за да поговорим за опита и постиженията на Чехия по тази тема, както и за уроците и примерите, които можем да почерпим от техния случай.
На какъв етап от борбата за брачно равенство сте в Чехия?
– На този етап в долната камара на парламента има предложение, което би позволило на еднополовите брачни двойки да се женят и да имат същите права като хетеросексуалните такива. Следващата седмица ще има втори опит за първо четене [от общо три], след това – сенат и тогава президентът трябва да го подпише. Имаме надежди. Ще се проведе утре, така че ни стискайте палци.
Какви са някои от трудностите, през които сте преминали досега, и над какво още трябва да работите?
– Обществото е на наша страна. От 65% до 75% от хората подкрепят брака на еднополови двойки. Въпреки това все още съществуват стигма и тормоз в обществото и малките села, така че това е нещо, върху което може да се работи.
Като мениджър и продуцент на кампания, която призовава към справедливост и равно третиране на всички, кои са важните аспекти, върху които се фокусирате. Какви стратегии прилагате, за да достигнете хората, било то в буквалния или в преносния смисъл?
– Кампанията ни е базирана на факти. Правили сме анкети, фокус групи, работили сме над тези неща. Не е базирана на емоции, а на факти, което мисля, че работи добре. Опитахме се да се съревноваваме с медията, за да може хората да се запознаят с нас. Работихме и над обществото като цяло – проведохме много на брой срещи, в които обяснявахме едни и същи неща: как е естествено да си гей, лесбийка, бисексуален и т.н. Та да, комуникирането с обществото и въвличането на ЛГБТ+ общността, която се разраства. Някои от членовете на ЛГБТ+ общността са все по-лоялни и търпеливи и ни помагат доста с доброволци, което мисля е нещо позитивно. Разбира се, има много неща, над които трябва да се работи, не е само едно. И както вече казах, всичко е базирано на факти и цифри.
Какви са някои практични начини да докоснем обществото и да го присъединим в борбата за брачно равенство?
– Смятам, че трябва да се излезе на публични места и да се говори за това. Ние например изготвихме много видеа, но не само от името на гей двойки, но и от името на хетеросексуални двойки, на децата им, на роднини, на известни личности. Включихме и мнението на експерти – социолози, психолози, социални работници, които изказват посланието “Всичко това е напълно нормално”. Така че няма ден или седмица, в които да не правим нещо. Днес започваме Куиър филм фестивала, утре организираме среща за писане на пощенски картички, които обвързваме с култура. Вчера качихме видео на оперен певец, който ни подкрепя, онзи ден качихме статия. Доста е интензивно. Трябва да се работи всеки ден и да е публично и видимо. Например от миналия месец разпращаме имейли с актуална информация постоянно или веднъж на седмица. В началото на кампанията имахме 2 хил. имейл адреса, сега са 20 хил.
Организирате и срещи с граждани, където пишете писма до политици, за да получите тяхната подкрепа. Разкажете повече за тази инициатива.
– Разбира се, по-лесен начин за подкрепа от широката публика е подпис на петиция. Това, което правим, отнема време – за някои хора 5, за други 15 минути. По-деликатна е работата с граждани, като, разбира се, някои от тях отвръщат с “Нямам време” или “Не ме интересува”, но вече сме пратили повече от хиляда пощенски картички до парламента. Определено е трудоемка работа. Просто ги питаме дали имат сестра или брат, които са хомосексуални, дали имат лична история, която искат да споделят. Ако не, просто да напишат “Подкрепете тази кауза, защото е важна”. Различно е. Понякога е дълга история, понякога просто едно изречение.
Нека Ви върна обратно към възможните промени в закона в Чехия, които могат да се случат. Казахте, че имате 80 от 200 гласа в парламента, които подкрепят брачното равенство. Въпреки че е под 50%, това е голям брой. Как успяхте да го постигнете и какви са ключовите неща, върху които се фокусирахте, когато ги събирахте?
– Всъщност аз самия не бях част от екипа, когато процесът започна, но знам, че в началото се започнаха разговори с политици. Провеждаха се много срещи, имаме професионални лобисти, които се срещат с тях почти всяка седмица и се опитват да ги убедят, особено членовете на парламента, които са на границата на това дали да ни подкрепят или не. Даваме им много аргументи. Както вече казах, имаме брошури с мнението на експерти, на деца. Бях на среща с един от членовете, искаше да чуе аргументите ни защо това е окей. Зададе въпроси от рода на “Какво ако някой ме попита еди-какво-си?” и му дадохме реални конкретни примери. Отсрещната страна няма никакви “нормални” или “верни” причини. Обикновено или лъжат, или използват стереотипни и неверни гледни точки, което само по себе си е тип пропаганда.
Има ли нещо, което бихте ни посъветвали да направим в борбата за брачно равенство? Нещо, за което да внимаваме или да върху което да фокусираме усилията си?
– Предполагам споменах всичко. Просто не се отказвайте. Ще отнеме известно време, но се борите цял живот. Вероятно живеем само веднъж, пък и никога не знаеш кога това ще свърши, така че… Бъдете търпеливи и работете всеки ден.
