“Хоризонтално с Анджелика” е кратка иронично-саркастична рубрика на Angelica Summer за коментари, анализи, мнения и рефлексии, свързани с актуалните събития и проблеми в България, както и теми от сферата на ЛГБТИ+ културата.
Колаж: Блумак Васков
Седейки удобно разположена на кушетката в имението в Кьолнистан и веейки си с остатъците от разпокъсания Годишникъ (тези, които не употребявам за тоалетна хартия), зоркото ми око набеляза най-новия госпел на Красимир Каракачанов, чиито толкова редовни включвания по ЛГБТИ+ въпросите започват да поставят съвсем основателния въпрос дали не е крайно време ВМРО да стане съорганизатор на следващото издание на Sofia Pride.
Като току-що приела каракачанството като религия, първо се учудих от светото писание, но после си казах – Анджелика, винаги има логично обяснение. И досущ една драг Мис Марпъл, стигнах до най-логичния извод – всъщност господин Каракачанов е защитник на половото многообразие. Той е своеобразен консервативен ангел-хранител, кацнал на рамото ни, и със своя божествен гняв иска да ни отърси от невежеството посредством някои първоначално напълно неразбираеми, но всъщност много смислени постулати части от неговия госпел.
Спираме се на първото изречение, където ангелът-хранител остро заявява, че внучката му не е ,,то’’, но той възнамерява да я нарича ,,момиче’’. В това има огромна логика. По всяка вероятност ангелът-хранител има предвид, че българският език вече е крайно ограничаващ откъм местоимения и родови форми. И ние, разбира се, сме му твърдо признателни за това че посочи този толкова неудобен за всички небинарни хора от ЛГБТИ+ общността проблем. Наистина е крайно време в България да настъпи езикова реформа в това отношение. Явно той до такава степен е напред в духовното си развитие, че за него вече думата ,,момиче’’ на български е в женски, а не в среден род. В този ред на мисли, можем да допуснем, че авторът се застъпва за многообразието на половете, нещо повече – той прави своеобразна езикова джендър революция на български. Нейде там, в университета в Бъркли, чуваме как Джудит Бътлър отчаяно надава просмукан от завист писък.
Не сме съвсем сигурни в каква връзка е споменат Хитлер, може би като своеобразен намек за евентуалната политическа платформа на ВМРО напролет и това, което би очаквало всеки, който не се застъпи за многообразието в родовете на български език.
В следващия момент на читателя става ясно, че едно момиче се проявява като жена, само като ражда. Да се има предвид, че нито една жена, която не е раждала, не е жена. Много ясно! А с всяко следващо дете, едно момиче се проявява като жена и една четвърт, жена и половина и т.н. На финала тя получава златен медал с надпис ,,Истинска жена’’. Всички други – на скамейката с все още непроявилите се като жени трябва да изчакате в джендър чистилището одобрението на Каракачанов, за да се проявите като истински жени. А това как се идентифицирате, не е предмет на госпела.
На финала забелязваме и своеобразно отпущане на напрежението в госпела на ангела на дъгата – Нанси Пелоси все пак бива наречена ,,председател’’ в мъжки род! Победа! Има надежда за България!
А сега, сестри мои, нека заедно се помолим само нашия Ангел на Дъгата да не го сполети същата съдба като Тръмп…