Повечето от нас вече се замечтават за връщането към „истинския живот“ след пандемията. Чувството предизвиква законите на физиката и успява да ни пренесе в един друг свят, който преди месеци изглеждаше невъзможен. Едва ли някой от нас си е представял, че ще преживее нещо като коронавирус пандемията и последствията от нея – месеци в изолация и тревога, далеч от ЛГБТ+ баровете и пространствата, които дават дом на нашата общност.
Изглежда, че в момента вратите бавно започват да се отварят отново. Процентът на ваксинирани души от населението расте, някои от ограниченията падат, а възможностите на ЛГБТ+ хората да се свързват се увеличават. Възможно е и някои от нас да са харесали временната свобода от натиска на външния свят. Свикнахме с новата реалност и си изградихме нова зона на комфорт.
През по-добрите дни от изминалата година се надявахме да изградим по-силна връзка със самите себе си, но не можем да отречем и вълнението от идеята да комуникираме с все повече хора отново и да сме част от общност. Тук се появяват няколко въпроса. Променили ли сме се? Ами ако другите са се променили, а ние не сме?
Добрата новина е, че всички преминаваме заедно през тези промени. Вярно е, че всеки се справя с този травматичен момент по различен начин, но всеки го изживява по някакъв начин. Независимо, дали телата ни са се променили през последната година и независимо какво мислим за това, едно нещо е сигурно: все още сме живи. Това положително твърдение е достатъчно за да ни даде стимул да продължим напред. Нормално е да се тревожим за начина, по който тялото ни ще бъде съдено след толкова дълъг период на относителна изолация. Умирам от скука от спортуването в спалнята, но това, че не съм заобиколен от мускулестите гей мъже в кварталния фитнес ми позволи да се чувствам по-комфортно в кожата си. Сега се притеснявам да се върна обратно.
Куиър блог авторката Алисе Сантяго напомня: „Трябва да приемем сравняването с останалите като външен шум и разсейване от истината. Когато хората си позволят да те съдят открито, това говори повече за самите тях, отколкото за нас. Човешко е да се повлияем от коментарите, но е важно да не интернализираме тези гласове. Това, което решаваме да правим с тялото си, от фитнес до дрехи и изразяване на половата идентичност, трябва да го правим за самите нас, а не за одобрението на другите. Мотивацията ни трябва да бъде нашата връзка със себе си и да правим това, което чувстваме като правилно.“
През пандемията много куиър хора започнаха да експериментират с начина, по който се обличат и начина, по който разбират половата си идентичност, а други започнаха смело процеса по транс прехода си. Да покажеш тези промени извън вратата на дома често е голяма крачка. Всеки трябва внимателно да обмисли как това себеизразяване ще проработи в социалната среда, в която живее. Въпреки че виждаме напредък в диалога за половете, много страни по света все още са опасна територия за транс хората. Приемането на половата идентичност за някои хора може да зависи от това как се отнасят с тях или с какви местоимения се обръщат към тях, но същността на приемането е индивидуално при всеки.
Връщането към „нормалното“ не означава задължително, че ще продължим оттам, където приключи всичко преди да започне новото. Бизнесите фалират, клубове затварят врати завинаги, хората се променят и имаме възможността да преосмислим начина, по който се свързваме един с друг. Същото важи и за местата, в които избираме да се социализираме. Въпреки, че ЛГБТ+ пространствата винаги са били интегрална част от изграждането на общност, понякога те вървят ръка за ръка с други възможни притеснения за хората, които могат да окажат лошо влияние върху психичното здраве.
Психотерапевтът Глен Зерменьо отбелязва: „Едно от най-хубавите неща, които се случиха през последната година е желанието за взаимопомощ, която много млади хора показват – в протестите за социална справедливост, както и в грижата за здравето и благосъстоянието на човека отсреща. Сред толкова много страдания и страхове, хората продължават да си помагат и да се обичат и се надявам, че това ще продължи. В най-добрия случай нещата ще изглеждат по различен начин, когато се върнем към нормалното, защото ще се отнасяме с повече внимание и разбиране един към друг.“
Автор: Навин Кумар