Европа може и без консерватори

Уважаеми дами, господа и всички помежду,

излежавайки се спокойно в имението си в Кьолнистан, докато разкъсвах с изрядно лакираните си розови нокти последните остатъци от Годишникъ, за да ги поставя на мястото на рулото за тоалетна хартия и осъзнавайки, че това вероятно е единствената утилитарна функция, което това псевдодясно парцалче за 700 000 лв. би могло да има, попаднах на любопитната новина, че Европейският парламент е приел със значителното мнозинство от 492 гласа, резолюция за обявяване на целия ЕС за зона на свобода на ЛГБТИ хората.

 
L’N’Q: House & Disco
 

И моментално се притесних, приятели. Казах си, о, не! Край! Западът се срина! Западната цивилизация такава, каквато някога я познавахме, е пред разпад! Християнските семейни-традиционни-тамплиерски-кръстоносни ценности отидоха по улука и право – в канавката! Културните неомарксисти, яхнали еднорози сеят смут и джендропейщина навред! Западът запада! Какво ще правим сега? Горките консервички! Спихна им се ламарината!

Имам новина за вас: Консерватизмът умира. Жив е той, жив е! Ама не съвсем… Май е малко на системи… Или командно дишане… Сестра! Интубация! Пейте консерви, тез тежки песни! Лейте тез солени консервативни сълзи, момчета! Бедни, бедни консерватизме, защо не умря при Кремъл? Лейте сълзи и забърсвайте навлажнели бради с ръкавите на костюмчетата си! Попивайте жадно остатъка от мъжеството си, така силно застрашено от Еврогейски съюз.

Ех! Консерватизмът вече не е на мода. Консерватизмът е so last season. Консерватизмът се гърчи в последните си отчаяни спазми и бълбука като недобре сварен картоф в плиткия бульон на борша. Консерватизмът е онова непопулярно сополиво хлапе в клас, на което всички се присмиват, защото майка му е нарязала сельотката на кубчета. И след като дори Орбан обра всичките си круши, така както Каракачантов – държавните ни средства, едно стана ясно на всички – Европа копае с твърдата си либерална лопата гроба на консерватизма. И там нейде на погребението на консертатизма и неонационализма виждаме учтиво строени в редичка да ронят сълзи едни кариерно ориентирани младежи в костюми с гербери на ревера. Защото нали е много модерно да си имаме МЛАДЕЖКИ клубове. Младежки клуб на ВМРО, Младежки консервтивен клуб, Младежки национален клуб към ДСБ.  Не ви ли звучат някак сходно? Мисля, че членовете от единия клуб спокойно биха могли да си направят младежки обмен на идеи и тактики за публично тролене в постове и коментари във Facebok. Или тактики за банване на профилите на политически неудобни травестити от Кьолн. Излиза, че въпросните младежи трябва да разполагат с наистина твърде много свободно време, щом си играят да налагат онлайн цензура. И докато в България консерваторчета ронят сълзи с вкус на сливова, Европейският парламент, закъдето, съдейки по консервативната традиция, един ден се гласят, дава зелена светлина на ЛГБТИ правата и застава срещу хомофобията. И така, европейският влак потегля без вас, скъпи ми, разплакани клавиатурни-рицари-тамплиери, без вас – хомофоби, гастролиращи с жените си в кичозни носии с изкуствени цветя в национален ефир, без вас – псевдопатриоти, които, преструващи се на традиционалисти и никакви смислени политически платформи, освен омраза и ограничаване на човешки права. Европа може много повече. Европа може без вас. Европа може и без консерватори.