В серия от портрети People of Sofia & GLAS Foundation разкриват как се справят с изолацията ЛГБТИ хората в България, които са сред най-честите обекти на предразсъдъци, стигма и език на омраза. Първата история е на Драго – транс мъж, който учи психология в СУ и в момента, в условия на карантина, живее с баща си.
Казвам се Драго, уча психология в СУ, и съм транс мъж (транс мъж е мъж, на когото е поставен пол „жена“ след раждането). В момента, в условия на карантина, живея с баща си.
А майка ти?
Родителите ми се разведоха, когато бях 9-ти клас. Майка ми отиде да живее в друг град с брат ми, а аз избрах да живея при баща ми. Заради училището, приятелите, а и с него се чувствам по-комфортно. Точно тогава започнах да се осъзнавам, някак съвпадна този период с техния развод и беше доста труден момент.
Разкрил ли си се пред тях?
Майка ми не знае, може би сега ще разбере. От най-близките ми знаят баща ми и брат ми, който е осми клас. Той беше първият, на когото споделих. Беше много ОК, обобщената му реакция беше: “Ей, на всички мои приятели викам брат, беше ми трудно да ти викам сестра ми, сега и на теб ще викам брат” (смее се). Той ми е най-голямата подкрепа.
А защо реши да споделиш на баща си, а не на майка си? Обикновено на тях се споделя?
Да, има го този момент, но в моя случай, баща ми е много отворен човек, широко скроен, оставя ми свободата да изследвам света и да бъда себе си, да не се страхувам от нищо. Това беше и една от причината да остана при него.
Какво ти каза? Как протече разговорът ви?
Всъщност, аз му казах два пъти. В средата на 2016 г. му казах, че харесвам жени. Тогава завършвах средното си образование и исках да отида на София Прайд, трябваше някак да му обясня защо искам да отида. Вторият път беше, когато се стигна да си направя операция по премахване на млечните жлези и реално достигнах до момент, в който нямаше как да не му споделя. Казах му: “Тате, еди как се чувствам и планувам да направя това.” Попита ме търся ли разрешение от него, казах му, че не, уведомявам го. Отвърна, че няма проблем с това, за него е важно аз как се чувствам и да се се чувствам добре. Все още му е трудно да напасва местоименията, да се държи с мен като с момче, но е отворен за комуникация, което за мен е най-важно.
Притесняваше ли те нещо относно това да се разкриеш?
Притеснението ми беше главно, че това може да влоши ситуацията за него. Тоест не само аз да съм стигматизиран като ненормалния транс мъж, а и той, като мой баща. Когато му го споделих, ми каза, че не му пука. Разбрахме се (смее се).
Промени ли се с нещо отношението му към теб, видя ли някаква промяна?
Видимо не, той е много спокоен и уравновесен човек. Със сигурност го преживява по някакъв начин, но с нищо не ме е накарал да се чувствам некомфортно.
Все още по документи си с женското си име. Имаш ли проблем с това?
Това е нещото, с което няма как, все още, докато не заведа дело за промяна на името ми, да не се сблъсквам. Хората не знаят, а и не са длъжни. С едно бързо разяснение нещата си идват на мястото. В двете ми работи знаят, в университета преподавателите ми се обръщат с избраното от мен име.
Покрай карантината имаш повече време с баща ти, за себе си. Как ти се отразява?
Има плюсове и минуси, разбира се. Промени доста начина ми на живот. Работех на две места, сега и двете са замразени, което финансово не е добре за мен. Плюсовете са, че имам време да помагам в домакинството, да оправяме някакви неща по къщата, да съм с котката и кучето си, имам държавен изпит, за който уча… не скучая. С приятелите и близките ми поддържаме доста интензивна връзка през интернет и не се чувствам социално изолиран. Нещото, което ме радва най-много е, че имах време да съм повече със себе си, да помисля и начертая някакви планове за бъдещето си на спокойствие. Не съм от хората, които могат да бездействат, всеки ден си поставям някакви задачи за вършене, как да прекарам деня. Това е ситуация, която не зависи от нас и човек трябва да се адаптира.
Този материал е произведен в рамките на проекта „На ръба на приемането“, финансиран по Програма „Права, равенство и гражданство“ (2014-2020) на Европейския съюз. Съдържанието му представлява единствено възгледите на автора и е негова отговорност. Европейската комисия не носи никаква отговорност за използването на информацията, която съдържа.
