На 17 май 1990 година Световната здравна организация премахна хомосексуалността от списъка с психични заболявания и я разпозна като нормална вариация на човешката сексуалност. Днес прогресивни крачки като тази биват отбелязвани с ежегодно празнуване на сексуалното и полово разнообразие, по-известно като Международния ден срещу хомофобията, бифобията и трансфобията. Въпреки това, много лесбийки, гейове и трансджендър хора по света продължават да се борят с дискриминацията, изолацията и стигмата.
Лозунгът на празника тази година е „Да нарушим тишината“ заради сянката на пандемията, която има унищожителен ефект върху животите на много хора по света. COVID-19 засегна хора от различни раси, класи, полови идентичности и доказа наличието на неравенства, засягайки най-силно отритнатите и тези на социалния и икономическия предел. В настоящата криза е лесно да забравим за прогреса и крачките назад за ЛГБТ+ хората през последната година, но Международният ден срещу хомофобията, бифобията и трансфобията е добър повод да поговорим за това.
В Уганда 19 бездомни ЛГБТ+ хора прекараха два месеца в затвора, заради обвинения в нарушаване на правилата в пандемичната обстановка. Въпреки че нямат дом, полицията реши да ги накаже за това, че живеят в приют. В Унгария Виктор Орбан използва пандемията като повод за да въведе ново законодателство, според което трансджендър хората няма да бъдат разпознавани от закона. Религиозните лидери също се възползваха от ситуацията и заявиха, че коронавирусът е божествено наказание за неморалното поведение.
Във времена, в които здравните услуги са от глобално значение, ЛГБТ+ хората продължават да бъдат обект на дискриминация в здравните заведения, заради предразсъдъците на здравните работници или правителствени политики. Добър пример за това е Танзания, където правителството затваря центровете, които предлагат услуги на ЛГБТ+ хора, забрани внасянето на лубриканти на водна основа и арестува адвокатите и активистите, които се противопоставят на тези мерки. Достъпът до адекватно здравеопазване продължава да бъде трудност за трансджендър хората в много части на света. В Япония, например, транс хората са принудени да бъдат стерилизирани, за да им бъде разрешено издаването на нови документи, отразяващи половата им идентичност.
ЛГБТ+ хората често са разпознавани като заплаха за традиционните семейни ценности. Стигмата и речта на омразата са още по-заплашителни по време на пандемия, когато уязвимите групи биват обвинявани и преследвани. В Полша местните общини обявиха градове ‘без ЛГБТ+ зони’, подтикнати от правителството, което води упорита кампания срещу т.нар. „джендър идеология“.
Враждебността към ЛГБТ+ хората е най-силна, когато активистите са принудени да мълчат. Миналата година Европейският съд по правата на човека се произнесе относно отказа на Русия да регистрира две неправителствени организации, работещи с ЛГБТ+ общността, като подчерта ужасяващите ефекти на руския закон за „гей пропаганда“, който забранява изразяването на идентичност. Същият този закон стана причината за наказването на телевизионен водещ, който интервюирал гей мъж, както и принуждаването на гей двойка с деца да избягат от страната. Чистката на куиър хора в Чечения са най-крайния пример за принудителното заличаване на ЛГБТ+ идентичностите.
Атаки върху свободата на изразяване се наблюдаваха в Полша, Бразилия, Кения и Либия. Междувременно, броят на страните, които криминализират хомосексуалността продължава да се променя, тъй като някои от тях декриминализират, а други въвеждат нови закони. В Бруней бе въведено убийствено наказание за практикуването на хомосексуалност, а след международния отзвук на новината Султанът удължи мораториума за въпросното наказание. Междувременно, Хонг Конг се пребори изцяло със сенките на стария закон за содомията.
Тайван стана първата азиатска страна, която узакони еднополовите бракове, а Северна Ирландия най-накрая се присъедини към останалата част от Великобритания, признавайки браковете между лица от един и същи пол.
Добре е да знаем, че докато празнуваме Международния ден срещу хомофобията, бифобията и трансфобията, много страни по света продължават да се борят за качествено образование, здравни услуги, равенство и защита от дискриминация. Дори по време на глобална криза като сегашната, постигнатият напредък в областта на правата на човека трябва да бъде защитен.
Текст: Грейм Рийд (Human Rights Watch)
