„Чувствах се като в капан, но вече се освободих“ – интервю с Мелиса Рангелова

Преди две седмици Мелиса Рангелова, известна с участието си в българското риалити шоу „Фермата“, се разкри като транс жена и обясни, че вече е започнала своя преход. Новината моментално предизвика буря от реакции, а ние се свързахме с Мелиса. Това, което последва бе искрен разговор за нейното осъзнаване, миналото ѝ в областта на културизма и мечтите ѝ.

Поздравления за смелостта да бъдеш открита с половата си идентичност! Кога за първи път осъзна, че си родена в грешното тяло?

 
L’N’Q: House & Disco
 

Знам, че съм различна от много малка. Когато бях шест-годишна вече си играех с кукли и в сънищата си бях момиче, но тогава все още нямах съзнанието и разбирането какво означава това. Днес знам, че това е нещо, което се случва на дълбоко подсъзнателно ниво и е един процес, който не можем да контролираме и не се влияе от външни фактори. Много хора обвиняват транс хората, че сме болни, което е абсурдно – или си родена така, или не. Днес съм изключително горда със своята полова идентичност. Бях момиче в мъжко тяло и отлагах живота си твърде дълго време. Чувствах се като в капан, но сега се освободих от него и съм по-щастлива от всякога.

Какво те мотивира да се обърнеш към културизма? Това твое решение беше ли обвързано по някакъв начин със себеусещането ти?

Не, не беше обвързано по никакъв начин. Този спорт ми беше голяма страст, защото обичам тръпката и адреналина. Плени ме и дисциплинира в мен много неща, за които не съжалявам.

По какъв начин бодибилдинга промени живота ти? Скачането в тази друга крайност на твоята идентичност не допринесе ли по някакъв начин за т.нар. телесна дисморфия (състояние, в което човек е свръхангажиран със свой въображаем или незначителен реален недостатък в части от тялото си. Започва с леко повишено внимание върху този недостатък и прераства в обсебващо поведение, което води до силен психологически стрес. Състоянието е често срещано сред транс хората. – бел.авт.)?

Както вече поменах, този спорт ме направи това, което съм в момента. Той възпита смелост и доброта в мен. Телесната дисморфия при мен винаги е отсъствала и психологическия стрес, който тя обичайно предизвиква никога не е бил повод за притеснения. Вярно е, че единственият минус, който културизма ми даде са по-засилените мъжки черти, но възприемам всичко това единствено като предизвикателство и съм мотивирана да покажа, че дори с такъв вид мога да постигна добра феминизация и трансформация.

Участието ти във “Фермата” преди три години се прие с разногласие от ЛГБТ+ общността, но много от нас го отличихме като обнадеждаваща крачка в разбиването на някои стереотипи за гей хората по българските медии. Какво ти костваше да застанеш с лицето си пред цяла България и да се заявиш като горд гей мъж, когато дълбоко в себе си си знаела, че се чувстваш като жена? 

Костваше ми много и не беше лесно.  Това беше моята първа голяма крачка към настоящия момент. Тогава предпочитах да се случи по този начин, за да подготвя почвата за това, което следва. Не бях готова всичко да се случи толкова рязко.

Основното противоречие около участието ти бе твоя коментар, че “не чупиш китки и не ходиш по прайдове”. Все още продължаваме да срещаме хора в интернет пространството, които напомнят за този коментар. Как гледаш от днешна гледна точка на него? 

Много хора не осъзнават, че в риалити предаванията винаги го има момента с подаването на реплики. Никога не съм била против по-феминизираните гей мъже и гей прайдовете. Иронично е, защото в момента аз съм тази, която чупи китки и ще ходи на тазгодишния прайд (смее се). Решила съм да направя всичко възможно да се опитам да променя поне малко мирогледа на хората около мен в България.

Преди месеци някои български медии отразиха физическата ти трансформация, като се фокусираха върху отслабването, хранителния режим и т.н. Когато започна тази трансформация вече беше ли планирала да се разкриеш като транс жена?

Да, бях го планирала, но не бях сигурна в какъв етап от трансформацията си ще го разкрия. Мисля, че постъпих правилно и смело, като го направих в началото на хормоналната ми терапия, защото исках да дам пример, че дори в началото на трансформацията ние транс хората трябва да имаме правото да живеем открито, без да се страхуваме и срамуваме. Това е един съвсем нормален процес.

Българската транс общност е особено уязвима. Какъв е твоя личен досег с нея?

Така е. Българската транс общност е уязвима и постоянно дискриминирана. Принудени сме да се борим с различни предизвикателства всеки ден. Постоянно комуникирам с различни транс хора и се опитвам да се поучавам и да помагам с каквото мога. Ако не се подкрепяме и обичаме взаимно, няма кой да го направи.

Как виждаш себе си след пет години?

Виждам себе си като една красива и зряла жена. Надявам се, че ще съм постигнала част от целите и мечтите си. Най-голямата ми мечта е до пет години в България ситуацията да се е подобрила за ЛГБТ+ хората и жените – да се приеме Истанбулската конвенция, да се въведат закони за гей браковете и осиновяването на деца от еднополови двойки. Това би ме направило истински щастлива.

Специално послание към транс общността в България?

Не забравяйте, че всичко на този свят е възможно. Изживейте мечтите си, защото живота е кратък. Трябва да сме смели и да продължаваме напред с гордо вдигната глава.