Андреа Пунчева е на 29 години и работи като журналист. Определя себе си като пансексуална, активна, понякога нахална и с око за справедливост. Вероника Христова – Рон е на 25 и е студент по медицина. Във връзката си с Андреа тя е научила, че е важно открито да заявяваш позицията си. Двете планират да се оженят в Ирландия следващата година. Днес PROUD.bg ви среща с прекрасната двойка в един откровен разговор за любовта, важните моменти от връзката и сватбената организация.
Снимка: Александър НовоселскиКак се запознахте?
Р: Чрез общ приятел, както се случва при повечето хора. Моя приятелка си пишеше с Андреа в сайт за запознанства и веднъж ми каза: “Аз си чатя с една много готина мацка и тя ще дойде заедно с нас довечера в един бар за жени.”
Какво ви накара да се влюбите?
А: Аз бях готова на първата вечер. Имам предвид, че почти веднага забелязах , че много ме кефи. Тъкмо излизах от друга връзка и не търсех нищо романтично. Затова просто си прекарах цялата вечер, гледайки отстрани и точейки лиги по Рони, докато танцуваше. Не очаквах, дори не се надявах нещо да се случи. И най-накрая все пак пуснах някаква кукичка от типа “Ще се радвам да се видим пак”, разменихме си телефоните и оттам вече всичко беше ясно.
Рон, кое е любимото ти качество у Андреа?
Р: Оригиналността. Всичко, което прави, си е нейно. Винаги намира начин да подкрепи тезата си и абсолютно винаги е права. Права е чак в някаква дразнеща степен! (смее се)
Андреа, ти какво най-много харесваш у Рон?
А: Топлината и грижата. Аз идвам от семейство на рационални хора и тъй като и аз съм такава, безкрайно много ми харесва, когато виждам човек, който е толкова грижовен, топъл, любящ и готов да помогне. Очевидно противоположностите се привличат.
Кои са най-скъпите ви спомени от връзката ви?
Р: Моментът, когато заживяхме заедно. С уточнението, че аз се нанесох при нея два месеца след началото на връзката ни. В крайна сметка преценихме, че това е най-истинският тест дали ще ни се получат нещата. Усещаше се много правилно и много лесно. Също се сещам за първата елха, която украсявахме заедно – беше много емоционален момент.
А: Струва ми се, че трябва да спомена момента, когато Рони ми предложи да се оженим. Случи се във Венеция на Нова година, на едно малко кейче. Но за мен много специално беше чувството, когато десет месеца по-късно влязохме в общината в Дъблин, за да ги разпитаме как можем да се оженим там. Жената, с която говорихме, звънна на някаква нейна колежка и съвсем естествено попита: “Тук има две момичета, които искат да се оженят.” Помня, че се спогледахме тогава с Рони и се подсмихнахме. Тогава видях в очите й, че си мисли същото като мен: човекът отсреща не ни задава въпроса “Ама как? То не е законно… В какъв смисъл ще се ожените?” Приеха го съвсем естествено. Дори на самите тях им беше мило и проявиха интерес към нас. Не всички скъпи спомени са от такива знакови моменти обаче: преди няколко седмици, например, беше много студено и тя дойде да ме вземе от работа, въпреки че иначе си беше на топло вкъщи. Донесе ми допълнителен пуловер, беше направила чай и ми го донесе в термос… Неслучайно казвам, че е грижовна.
Ще ви върна малко назад. Кога и как се появи за първи път идеята за сключването на брак?
Р: Бяхме наясно, че връзката ни е специална от самото начало. Обсъждахме още тогава какво всеки от нас търси в живота, изяснихме си, че не искаме деца, говорихме за плановете за бъдещето, заявихме си какви очаквания имаме. Тя е супер директна и наистина си постави нещата на масата, защото не обича да губи време – нито своето, нито чуждото. Десет месеца след началото на връзката ни аз ѝ предложих.
Как се случи специалното предложение?
Р: Както стана ясно, бяхме си организирали пътуване към Венеция, това беше още през 2016-а. На мен ми звучеше доста стереотипно, но и идеално за случая. Събирах известно време пари, купих ѝ пръстен. На Нова Година бяхме на площад Сан Марко и след зарята отидохме на едно малко кейче. Там се случи цялото падане на колена. Беше доста страшно, защото освен цялото вълнение, го имаше и фактора, че кеят беше много тесен и лесно може да цопнеш в големия канал. (смее се)
Как реагираха близките ви на новината за брака?
А: Добре реагираха, не сме имали проблеми. Моето семейство знаеше, че сме заедно, че живеем заедно. Сестра ми го прие най-топло. Майка ми се ентусиазира да види пръстена и да го пробва. Баща ми беше по-сдържан, но скоро водихме разговор за смисъла на брака по принцип – а имайте предвид, че с майка ми са женени. Според него, лист хартия не променя нищо. И за мен е така. Ако бях в типичната хетеро cis двойка, не бих имала интерес да се женя, но в случая има и елемент на активизъм и политическо послание.
Р: Важно е да проправиш път и да покажеш, че има такива случаи. Моите родители все още не знаят – чисто от организационна гледна точка. Знаят, че сме заедно, но ако майка ми разбере по-рано за сватбата, ще иска да помогне за организацията (смее се). Но те много топло приеха това, че сме заедно. Едва ли ще има проблеми.
В какво се състои подготовката на сватбата?
А: Сватбата ще има два елемента. Правното подписване на документите ще се случи в средата на следващата година в Ирландия. Там ще има само двама свидетели. После в България ще направим парти с приятели, семейства и роднини.
Какви са условията и изискванията да сключиш брак в Ирландия?
А: Изискват се очакваните документи. Акт за раждане и свидетелство за семейно положение, като и двете трябва да бъдат преведени на английски, разбира се, а и подпечатени с апостил от МВнР, за да се докаже, че са валидни. Това не е особено трудоемка работа, но отнема някакво време. Иска се фотокопие на лична карта и доказателство за постоянен адрес, т.е. сметка за тока, например, преведена. Законовата част от нещата се очертава сравнително семпла, поне що се отнася до Ирландия.
А защо избрахте точно Ирландия?
А: Търсихме различни държави, в които можем да сключим брак. Такива са Холандия, Испания, Португалия и т.н. Във Великобритания решихме, че не искаме по лични причини. В Холандия изискват поне един от партньорите да има връзка със страната: да е живял в държавата през последните 6 месеца или пък да е с гражданство и т.н. Ирландия приема и двойки, които в дадения момент нямат връзка с държавата – един вид сватбен туризъм. Оттам нататък нямаше никакво по-сериозно изискване, освен да се заяви три месеца по-рано… Помага, че има евтини полети три пъти седмично и че официалният език е английски, така ще се оженим без преводач в залата.
Какво бихте посъветвали други гей двойки, които искат да сключат брак в чужбина?
Р: То е като татуировката: не го мислиш много, иначе ще започнеш да се разубеждаваш. Ако си сигурен, че го искаш, просто отиваш и го правиш. Когато двамата човека са го обсъждали и са наясно, че искат да прекарат живота си един с друг, просто трябва да си подадат документите, защото иначе винаги ще има някаква причина или оправдание да не се случат нещата – пари, време или каквото и да е.
А: Аз ще кажа точно обратното. Това е като татуировката: трябва да го обмислиш добре! (смее се) Бих ги посъветвала да не се женят по друга причина освен любов: а не защото си мислят, че това ще им заздрави връзката или защото имат деца. Ако искаш да го направиш, правиш го. Ако не си сигурен, нищо не те принуждава.
Заглавна снимка: Светла Енчева.
