За гей влогърството и любовта – интервю с Ники и Таня

Влогърството е една от спорните модерни професии, която през последното десетилетие роди цяло поколение от млади звезди, способни да влияят върху мнението на почитателите си. В България сферата не успя да се превърне в масов феномен, тъй като повечето потенциални влогъри решиха да разводнят фокуса си, записвайки пародии и скечове (къде сполучливи, къде – не чак толкова), доближаващи се повече до стила на противоречивия Шейн Доусън, отколкото видео вариант на блог – тоест споделяне на личните и ежедневни преживявания пред камера. При тези обстоятелства, можете да си представите колко приятно изненадан бях, когато попаднах на YouTube канала на Ники и Таня – двойка момичета, които използват интернет платформата за да говорят за връзката си, трудностите на гей живота и нуждата от разбиране. За да научим повече за личния им опит, ние от PROUD.bg се свързахме с тях.

 
Банер Кабинет Дъга – 728×90
 

Здравейте, момичета! Представете се пред читателите ни!

Ники: Аз съм Николета, накратко Ники. На 20 години съм, от Велико Търново. Обичам да рисувам на дигиталния си таблет и да чета книги.

Таня: Казвам се Таня, на почти 27 години от Горна Оряховица, сега живея в София. Занимавала съм се с музика дълги години, а сега съм тонрежисьор и QA в звукозаписно студио.

Как се запознахте?

Ники: Запознахме се в края на лятото на 2015 г. И двете смятаме, че сме се привлекли мигновено. (смее се) Първото ми впечатление за нея беше, че е много красива и интересна. Знаех, че трябва да намеря начин да комуникирам с нея и да я опозная по-добре.

Вие идвате от по-малки градове. Как бихте описали куиър живота там?

Ники:  Интересното е, че дори да сме от малки градове, там намерихме много гей приятели. Дори повече, отколкото в един голям град като София, в който живеем от доста време. Но за съжаление няма много събития, организирани за гей хората там.

Таня: От моите наблюдения над родния ми град има доста хора, които подкрепят ЛГБТИ хората, но и много, които изобщо не приемат и не разбират идеята за гей двойките. Затова и много от хомосексуалните там не се разкриват.

А при вас разкриването пред родителите как се случи?

Ники: Бях седми клас и беше късен следобед, в койтo стоях вкъщи с майка ми и сестра ми. Мама ни задаваше въпроси от типа – имаме ли гаджета, харесваме ли някого. Тогава реших да ѝ кажа, че харесвам момичета. Честно казано го прие учудващо добре! Два дена по-късно тя сподели това и на баща ми, който също прояви голямо разбиране. Семейството ми приема и одобрява връзката ми с Таня. Всички сме като едно голямо и щастливо семейство!

Таня: За съжаление аз нямам толкова хубава история, колкото Ники. Бях на около 22. Казах първо на майка ми в доста тежък за мен момент – преживявах раздяла след  4-годишна връзка и реших, че това е моментът. Както често се случва, тя каза, че е знаела още преди да ѝ кажа. Беше доста успокоително за мен. Но това не значеше, че го е приела. Имахме доста проблеми в семейството ми. Минаха няколко години преди с майка ми да заговорим на тази тема като за нещо нормално, отне ѝ време да приеме Ники като моя половинка и спътник в живота. А с баща ми по тази тема много не се говори, дори не знам приема ли го или не. (смее се)

Разглеждайки профила ви в Instagram, попаднах на снимка от абитуриентски бал на Николета, на която двете сте заедно като двойка. Разкажете за случката.

Таня: Бяхме единствената двойка момичета. Искахме да сме по-различни и затова избрахме да се облечем с костюми. Искахме да разбием стереотипите. (смее се) Доста хора ни поздравиха за избора на дрехи. Не сме сигурни, дали всички разбраха, че сме двойка, защото само се държахме за ръка или под ръка. Нямаше целувки, защото не искахме да предизвикаме негативни реакции. Присъстваха и нейни роднини, които все още не знаеха официално за връзката ни.

Ники: През времето, в което бях в училище, винаги съм крила това, че съм хомосексуална, както от учители, така и от повечето ученици. Затова реших на моя бал да бъда себе си, без да се срамувам или притеснявам. Реакциите бяха учудващо добри, получихме страшно много подкрепа. Бях много горда да имам такава красива дама до себе си!

Кое е най-голямото изпитание, с което сте се справили като двойка?

Таня: Определено за нас това е връзката от разстояние. Този период продължи около две години и половина. Наистина преминахме през страшно много трудности, но и научихме много уроци. Важното е, че сега сме заедно, щастливи сме и можем да се похвалим с това, че сме се справили, защото много хора не успяват. А и разстоянието ни научи да ценим времето с любимия човек още повече.

Сблъсквали ли сте се с дискриминация заради сексуалната ви ориентация и как сте отговаряли на това?

Ники: Да, доста често ми се случва да чувам обидни думи по мой адрес, дори и пред родителите ми. Бих казала, че имаше моменти, в които това ме обиждаше и нараняваше много. Сега се опитвам да не го приемам толкова лично.

Таня: Разбира се, че ми се е случвало. Да си призная, аз не приемам толкова спокойно хомофобските нападки. Винаги ме карат да мисля за обществото, в което живеем, за незнанието на хората и начина, по който ни поставят под общ знаменател. Опитвам се да не отдавам голяма важност на такива случки и да прогонвам негативните емоции бързо.

Как се зароди идеята за вашия влог? Защо решихте да го създадете? Какви са целите ви и какво искате да постигнете с него?

Таня: Аз предложих идеята. Започнахме с общ профил в Instagram, който беше посрещнат много добре! Правихме различни Q and A (въпроси-отговори), анкети и т.н. Хората бяха адски активни и нещата се случваха много бързо. Да си призная, винаги съм искала да имам влог, но след като видях колко добре се посрещна общата ни страница, предложих на Ники да пробваме и с общ влог. Научихме толкова много за адски малко време. Случиха ни се неща, които не очаквахме. Никога не сме се стремили да бъдем „учители“ за някого, но в един момент видяхме, че се случва точно това. Трябваше да сме пример, а не бяхме подготвени. (смее се) Като цяло, учим се в движение, а любовта от страхотните ни фенове ни вдъхновява да продължаваме.

Ники: Признавам, че ме беше срам да говоря пред камера. Бях притеснена какви ще са реакциите. Но истината е, че бях и доста въодушевена от факта, че ще сме единствената българска хомосексуална двойка с общ YouTube канал. Влогът ни е едва на три месеца, а ежедневно ни пишат адски много младежи, които ни споделят как им помагаме да разкрият себе си или да се приемат сами. Част от тях са отхвърлени от семейство и приятели и имат нужда да споделят с човек, който ще ги разбере. Питат ни за съвети за връзките си, как да постъпят или какво евентуално да очакват в определени ситуации. Надявам се един ден да достигнем и до по-широка публика, различна от ЛГБТИ хората в България, и да видят колко нормални сме и че с нищо не сме по-различни от тях.

Какви са впечатленията ви от българската ЛГБТ общност?

Ники: Напоследък съм силно впечатлена от младежите в това общество. Виждам доста активни и будни деца, които се борят всеки ден срещу омразата и помагат ЛГБТИ хората да бъдат по-добре приети.

Таня: Мисля, че общността е пълна с много „цветни“, артистични и борбени личности. Това, което ми се ще да виждам повече в тези хора, са усмивките. Знам, че животът на един ЛГБТИ човек в България не е лесен, но не трябва да забравяме какво имаме и да сме благодарни, докато се стремим към по-добро.

Специално послание към читателите на PROUD.bg?

Ники: Старайте се всеки ден да правите поне по едно добро дело, защото няма нещо във Вселената, което да не остава незабелязано. Когато правиш добро, то ще се върне рано или късно.

Таня: Винаги се стремете към повече, самоусъвършенствайте се и бъдете най-добрата версия на себе си. Но и не забравяйте да се усмихвате повече, да обичате и да отговаряте на всеки негативизъм с усмивка.

Може да последвате Ники и Таня в Instagram, Facebook и YouTube.