Да бъдеш майка на транс дете

 
BHK Banner
 

PROUD FAMILY е рубриката, посветена на преживяванията на ЛГБТИ+ хората, при разкриването им пред семейството, приятелите и близките.

Здравейте! Казвам се Цветелина Ананиева, на 47 години. Работя като банков служител с 28 години стаж в сферата. За хобита нямам много време, тъй като преди три години осинових една малка 5-месечна госпожица и оттогава всекидневието ми е доста динамично. У дома е весело – големия еднорог (Фил), малката Маугли (Тони), трикракия Кавалер Кинг Чарлс (Чарли) и уличната котка, изживяваща се като „Руска синя“ (Кики). Всичкото това на 60 кв.м. Преди година имахме и папагал, но след като Тони си обърна клетката на главата, го подарих.

Аз съм майка и като такава не смятам, че детето ми е извънземно. Дали е транс или не, за мен то е просто моето малко слънце, което откакто е проговорило иска да мине под дъгата. Просто вече сбъдна мечтата си и се чувства добре в кожата си.

Кога дойде момента на разкриването? Какво ти минаваше през главата? Очакваше ли го?

Аз го очаквах и не бях много изненадата, но може би все пак имах някаква надежда, че ще ни подмине. Е, не ни подмина, наложи се да го приема и да се примиря, че няма шанс за традиционна сексуална ориентация. Фил просто ми каза, когато беше на 13, за да престана да подпитвам. Постарах се, да не показвам чувствата си, доколкото е възможно, за да позволя на детето си да бъде щастливо, прието и спокойно. По-голям шок беше, когато разбрах, че Фил е транс и няма никакъв шанс да изглежда и да се държи като представител на пола, с който е роден. Шок имаше и ще има още дълго време – все пак съм родила и отгледала момиче, а от година насам имам момче. Не бих променила нищо, ако се върна назад, защото това е урок по любов, който и аз и близките ми трябва да научим точно по този начин.

Филип набира популярност в социалните мрежи и неговата история достига до все повече хора. Смяташ ли, че обществото е станало по-отворено и приемащо?

Радвам се, че Фил дава кураж на хора като него и че по този начин самият той изразява себе си свободно и открито. По този начин дава пример на други транс хора, как да живеят живота си без страх от неприемане. Обществото в нашата страна, по мое мнение, е с много закостеняло разбиране и удобно се крие под мотото “традиционни семейни и християнски ценности”. Самата аз подкрепям семейните ценности и съм християнка, но какво общо има това с хората, които са се родили различни. Щом са родени с тази ориентация и идентичност, значи това е някакъв знак за обществото – дали че, хората трябва да се научат да се обичат и да се приемат с различностите си или нещо друго… всеки може да намери отговора за себе си. Изтърка се мантрата, че ако тези деца отидат навреме на психолог, той ще ги вкара в правия път. Хората трябва да разберат веднъж завинаги, че психологът може само да ти помогне да приемеш факта, че си различен, а не да ти промени сексуалната ориентация и идентичност.

Срещала ли си нападки, само защото детето ти е открито за сексуалността и половата си идентичност?

Не бих казала, че съм срещала много остри мнения, нито пък лични нападки, но това се дължи на факта, че самата аз съм много компромисен човек и имам добре развито чувство за хумор, така че парирам в зародиш такива атаки.

Да си родител не означава само да създадеш и отгледаш дете, животните също създават и отглеждат деца. Да си родител е много повече. Ако не можеш да приемеш собственото си дете, само защото е различно, по-добре не създавай деца. Осъзнавам, че такива деца не се дават на всеки, а само на избрани родители – от тях обаче зависи, дали ще приемат предизвикателството или ще се предадат и ще си скрият главата в пясъка. Лично аз съм горда, че съм удостоена с тази чест – да бъда майка на транс дете. В интерес на истината, след като приех напълно ситуацията и спрях да се крия от познати и съседи, изградих бетонна връзка с Фил, която е на съвсем ново транс-душевно равнище.

Какво би казала на родителите, които не знаят как да подкрепят децата си?

Говорете с децата си за всичко, започнете от други теми, каквито и да са. Постепенно стигнете до сексуалността на детето. Оставете го самó да ви каже каквото му тежи. Не го притискайте и не го дискриминирайте по никакъв начин. Колкото и да ви е страх да приемете истината и да се сблъскате с отрицанието на околните, не си позволявайте да се отказвате. Децата ви не са виновни, че са такива каквито са, длъжни сте да ги подкрепите и то с много любов и приемане. Крайно време е да се освободим от стигмата “какво ще кажат хората“. Ако някой се отдръпне от вас след като разбере, значи не е достоен човек и не си заслужава да ви пука.

Била ли си на София Прайд?

Бях на София Прайд за първи път тази година и много ми хареса. Впечатлих се от приятелската атмосфера и усмихнатите, пъстри лица.

Какво значи за теб това събитие?

Това събитие е много важно и за хората с различна сексуална ориентация и за близките им, защото там се разискват наболели теми за ЛГБТ общността и се дава увереност на тези хора, че не са сами и че има кой да защити правата им.

Тoзи материал е създаден в рамките на проекта „Рейнбоу хъб“ с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Основната му цел е увеличаване на капацитета и мобилизиране на ЛГБТИ общността за застъпнически действия. Цялата отговорност за съдържанието на материала се носи от Фондация Билитис и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

www.activecitizensfund.bg

Хареса ли ви статията?