Статията е публикувана в Gay Star News.
Гей мъжете често съзряваме без никакво сексуално образование. Нито училището, нито филмите, нито литературата ни информират за важните и съществени неща. В медиите сексуалността ни е стереотипизирана и базирана на много тясна перспектива. В миналото съм обяснявал пред различни аудитории, как не всеки гей мъж харесва аналния секс. Също така съм напомнял, че има много различни начини, по които може да се състои сексуалния акт между гей мъжете. Много рядко се припознавам в образа, под който медиите показват сексуалността ни.
Миналата година си купих романа „Jack of Hearts (And Other Parts)“, който разказва историята на героя Джак – сексуално-активен младеж, който пише постове в блога си, чрез които дава сексуални съвети на връстниците си в училище. Авторът Лев Росен ми сподели, че едно от нещата, които е искал да направи с книгата си е да покаже, че няма един единствен специален начин да бъдеш гей. Това наистина ме впечатли.
Хората в общността ни и извън нея често обичат да ни казват как трябва да изглеждаме, как трябва да се държим, как трябва да се обличаме и какво трябва да правим в леглото. В някои случаи сме твърде гей, а в други – недостатъчно. Чувстваме се длъжни да се впишем в хетеронормативния наратив за гей връзките и гей секса.
Лев Росен ми разказа, че много от сексуалните въпроси, които изникват в романа, са истински питания, на които той е попадал в интернет. Съветите на Джак варират от БДСМ до анален секс. Досега не бях попадал на толкова холистично отразяване на гей сексуалността в художествена литература. Радвам се, че съществува история, която е толкова включваща към нашите различни идентичности. И макар и „Love, Simon“ да бива разпознаван като революционен пример за гей идентичност в мейнстрийм киното, примерите спират тук.
Гей хората най-накрая започват да бъдат признавани. Но аз искам да надскочим границите и да предизвикаме отразяването ни във филмите и литературата. Защо гей секса продължава да бъде предимно безчувствен и фокусиран върху определени начини и позиции? Длъжни ли сме да се вписваме в хетеронормативния образ за нашата сексуалност?
Медиите имат задължението да поставят темата и да разбият табуто около секса. Ако изобразяването и описването на гей сексуалността беше по-разнообразно и позитивно, може би представите за гей мъжете щяха да бъдат различни. Двама мъже могат да правят секс с лице един към друг, целувайки се и споделяйки интимност. Въпреки това повечето асоциират сексуалността ни с безчувствен и студен анален секс в „кучешка“ поза. Разбира се, няма нищо лошо в различните позиции, но би било страхотно нашата общност и външния свят да видят повече разнообразие в репрезентацията.
Всеки, който пише или снима история, свързана с гей сексуалността носи лична отговорност за начина, по който историята е разказана и ефекта, който тя ще има върху общността ни и чуждите представи за нея.
