В очакване на решение по делото Бебе Сара

 
BHK Banner
 

Сара е родена на 08.12.2019 г. в Испания в семейство на майки и вече повече от две години няма гражданство. На 14 декември 2021 г. Съдът на ЕС ще се произнесе по преюдициалното запитване на Административен съд – София – град (АССГ) дали следва България да признае издадения от Кралство Испания акт за раждане на детето Сара с вписани две майки в него. Делото се води с подкрепата на ЛГБТИ организация Действие и адв. Деница Любенова.

Факти по делото

Калина има българско гражданство и живее в Испания. През 2015 г. се запознава с Джейн – гражданка на Великобритания, която също живее в Испания. Двете стават партньорки и от 2016 г. заживяват заедно на семейни начала. Две години по-късно сключват брак в Гибралтар, а през 2019 г. в Барселона се ражда дъщеря им Сара. На детето е издаден акт за раждане от испанските органи, където Калина и Джейн са записани като родители. Семейството живее заедно в Испания, държава членка на Европейския съюз. Двете майки като граждани на държави от Европейския съюз се упражнили правото си на придвижване рамките на ЕС (право, което е основополагащо в европейската правна система) и са станали родители по силата на издадения от испанските власти акт за раждане.

Проблемът с гражданството

Още с раждането си Сара и семейството ѝ са изправени пред юридически проблем, който възпрепятства Сара да придобие каквото и да е гражданство. В испанския Граждански кодекс не съществува основание за придобиване на испанско гражданство по месторождение.

Джейн не може да предаде своето гражданство, защото тя самата е гражданка на Великобритания по произход и ако нейното дете е родено извън територията на Великобритания, то не може да придобие британско гражданство.

Калина като записана майка в испанския акт за раждане на Сара подава молба до Столична община – район Панчарево за съставяне на български акт за раждане на детето. Столична община изисква доказателства, съдържащи информация относно произхода на детето по отношение на неговата биологична майка. С входирана молба молителката е заявила, че такава информация не може и не е задължена да докаже по нито един действащ в РБ закон и подзаконов акт. В резултат на това Столична община отказва издаване на български акт за раждане.

Задължение за предоставяне на информация относно биологичния произход на детето не е обективирано в нито един нормативен акт в Република България. Изискваната информация, касаеща биологичния родител на детето, която по същността си представлява „лични данни“ по смисъла на чл. 8 от ХОПЕС, следва да бъде събирана и обработвана с точно определени цели съобразно предвидено от закона легитимно основание. Законово основание не е дадено на молителката Калина.

В резултат на отказа Сара, която de facto би трябвало да има гражданство, de facto остава без такова в българския правен мир, въпреки че има майка с българско гражданство. Така Сара остава без право да упражни своето европейско гражданство. Детето няма лични документи, които са необходими за осъществяване на редица лични, граждански и социални прав. Сара не може да излиза извън границите на Испания, за да посети роднините си в България и Великобритания, не може да наследява родителите си, да търси издръжка от тях или просто да поддържа лични контакти с майките си.

Отказът за издаване на български акт за раждане създава и правна несигурност и противоречиво юридическо състояние в две държави на Европейския съюз.  Признатият от една държава членка статут на родител в тази държава членка трябва да доведе до правни последици в друга държава членка, без да се прилага допълнителна пречка, каквато в случая се явява доказването на биологичен произход.

Отказът на Столична община – район Панчарево е обжалван пред АССГ, като съдът на свой ред подава преюдициалното запитване като инструмент за тълкуване на правото на ЕС пред Съда на Европейския съюз. АССГ посочва, че Сара е български гражданин, който обаче не може да упражни гражданството си. Докато са упражнявали правото си на свободно движение (право, което е закрепено в основния закон на ЕС – Договор за функционирането на Европейския съюз), българката и гражданката на Великобритания са изградили и укрепили в приемащата държава Испания семеен живот, по време на който е родена тяхната дъщеря. Изграденият личен и семеен живот са също под закрилата на ДФЕС, вторичното право на ЕС и съдебната практика на Съда на ЕС. Практиката потвърждава, че родствената връзка обхваща както биологичната, така и правната такава (С-129/18 СЕС, ЕСПЧ), а при установяване на законна връзка родител-дете, свободата на преценка на държавата е ограничена и висшият интерес на детето изисква да бъде установена тази връзка (Mennesson с/у Франция, ЕСПЧ).

В заключение

Гражданството на Съюза следва гражданството на конкретната държава членка. В България не съществуват правни способи за признаване на произход на дете с родите от един и същи пол. Но с цел упражняването на правата, произтичащи от европейското гражданство, на свой ред основано на националното такова, Съдът следва да приложи разширено тълкуване на разпоредбите на чл. 20 и чл. 21 от ДФЕС, отнасящи се до европейското гражданство. Сара е български гражданин, а с това и европейски, но държавата му по произход България го е лишила от това му право.

Решението на Съда на ЕС ще бъде публикувано на 14 декември 2021 г.

Този материал се реализира от фондация ГЛАС в рамките на проекта „Rainbow Shield: Подобряване достъпа до правна защита на ЛГБТИ хората в България“. Проектът се финансира от програма „Права, Равенство и гражданство“ на Европейския съюз (2014-2020). За съдържанието на публикацията отговорност носи единствено създателят ѝ. Изразените тук становища не обвързват по никакъв начин Европейската комисия и тя не носи отговорност за използването на информацията, която се съдържа в този материал.

Хареса ли ви статията?