Петромир Генчев е бисексуален мъж, полицай и основател на новосформирания „Синдикат на служителите в МВР за равенство и интеграция“. Звучи невероятно, но Петромир застава смело с името и лицето си, за да защити своята кауза, а именно – борбата с дискриминацията в редиците на МВР.
- Какво те мотивира да създадеш „Синдикат на служителите в МВР за равенство и интеграция“? Какви са основните цели на синдиката?
От много време искам проблемът да се постави на масата – 30 години държавата се развива, а МВР си остава същото – не може да работим в една меко казано комунистическа система. Прогресът освен в обществото трябва да бъде и в държавните структури. Смятам, че ние като хора не трябва да се делим, още по-малко заради сексуална ориентация – никой не трябва да има поводи да се притеснява от това какъв е и никой няма право да съди.
- Как планирате да започнете тази промяна? Изпратили сте писмо до министъра на вътрешните работи?
Ние искаме среща с ръководството, не е задължително със самия министър. Да седнем, да разясним проблема, да стигнем до основите му и заедно да измислим решения, които да работят и за двете страни. Синдикатът планува много инициативи, чиято цел е промени в нормативната уредба, промени в частност за закона за МВР и за спазване на европейски директиви, по които България е страна членка и, разбира се, тяхното интегриране в нашето законодателство.
- Какви са реакциите във Враца след излъчването на интервюто ти по bTV?
Не съм очаквал добри отзиви, именно защото сме малък град, но не съм очаквал и такава реакция на омразата – хората ме отбягват, сочат с пръст мен и семейството ми, непоносимо е.
- А преди медийното участие срещал ли си подобни реакции?
Преди интервюто – не. Тогава мисля, че не се и знаеше, а и никой не се интересуваше от другия, но след медийното участие нещата коренно се промениха. Изведнъж сякаш падна една завеса и се показаха истинските лица на всички хора.
- Отразява ли се това на работата ти?
В момента съм в отпуск, но отзивите, които чувам от мои колеги, са страховити. Обидно ми е дори да коментирам ситуацията – хора, с които до вчера сме работили рамо до рамо. Нека да си живеят своя живот и да си мразят свободно, щом са избрали това за себе си.
- Спомена, че членовете на синдиката за момента са седем. Има ли колеги, които приемат теб и тази твоя откритост и борбеност за промяна?
Има. Има толерантни колеги, които включително ме поздравиха за смелостта, която съм проявил. Те са хора, които се интересуват от това какъв човек си, а не с кого си лягаш. Интересува ги дали си добър човек, дали си отговорен, дали може да се разчита на теб. Така трябва да е при всички.
- Какво следва?
В личен план: не планувам да оставам и да живея тук с моето семейство, не искам децата ми да стават жертва на тормоз, само защото баща им е бисексуален. Планувам преместване в София и да търся бъдещето си там, а и вече работата ми е обвързана с повече институционални срещи.
- София Прайд тази година е на 18 юни – бил ли си на предишните издание и какво значи за теб това събитие?
Миналата година за първи път присъствах, но от професионална гледна точка – бях командирован като охрана. Тази година ще участвам в София Прайд в лично качество като свободен човек, който подкрепя този марш на демокрацията и свободата. Смятам, че трябва да има повече такива инициативи, не може да продължава обществото да стои в своята черупка – трябва да се знае, че има различни хора, свободни хора, които не ги е страх да го покажат, а това е най-доброто събитие, което може да покаже всички тези ценности.
Снимка: bТV
