Срещаме ви с Петра Христова, транс жената, която осъди България в Европейския съд за правата на човека в Страсбург относно отказа на българския съд от смяна на пола в документите в гражданското състояние. Решението в полза на Петра излезе само преди броени дни – 29 септември – когато ЕСПЧ счете отказът на Българската държава за промяна на документите за напълно неоснователен.
Петра е на 24 години. Израства, местейки се измежду градовете Велико Търново, Лясковец, Козаревец и Горна Оряховица. „Ежедневието ми като дете беше доста сиво, поради факта, че през повечето време стоях затворена вкъщи. Децата пред блока не ме приемаха…личеше ми, че съм различна. В училище беше същото. Прибирах се директно от училище вкъщи и от вкъщи на училище, отбягвайки определени улици, за да не срещна дадени хора, които биха ми навредили физически или психиката ми да пострада. В къщи родителите ми винаги са усещали, че нещо става с мен, което не е точно, както се казва, „по протокола.“
Силно тормозена в училище, включително и физически, когато е на 12 години Петра случайно попада на интервю с трансполова българка, която живее в чужбина и така започва да проучва въпроса. „Намирах материали главно на английски, тъй като по онова време в българското интернет пространство нямаше много информация на транс тематика.“
Петра завършва Приложна лингвистика английски с корейски, Английска филология магистър, както и придобива професионална квалификация за организационен психолог. В момента учи за акушерка. Транзишънът си започва след първата година в университета, отново вербално нападана, но вече и с няколко приятели, които я приемат и подкрепят.
По какъв начин започна твоя хормонален транзишън? В България мнозинството ендокринолози нямат практика, или желание за работа с транс хора или просто не знаят как да им помогнат.
Моят опит сочи, че доста ендокринолози не искат да се научат как да помагат на транс хора. Хормоните започнах септември 2015, след като от психиатър, психолог и сексолог ми бе издадено т.нар. насочващо писмо към ендокринолог. Опитах се да намеря ендокринолози из градове от цяла България, но така и не успях, та се наложи да започна хормони на своя глава като превеждах информация за дозировката от източници на английски, защото времето си течеше и дисфорията и омразата към тялото ми се засилваха.
Колко години след началото на хормоналната терапия, пристъпи към операция за смяна на пола и къде бе извършена тя?
Почти 6 години след началото на хормоните, се реших да мина през операция за смяна на пола. Същата бе извършена в частна клиника в Гърция през януари тази година. Мина доста добре, защото екипът се състоеше от професионалисти. Аз го преживях малко тежко, защото трябваше да спра хормоните временно месец преди това, за да се избегнат усложнения по време на операцията. Трябваше да спадне естрадиола и да се покачи тестостерона, като след операцията тестостерона, разбира се, падна рязко и психически ми трябваше време, за да изляза от емоционалната сивота, която ми причини това временно удряне на крайности в стойностите на хормоните в организма ми.
Как беше възстановителния период след операцията от чисто физическа гледна точка?
Операцията продължи 3 часа в дадения ден – от 9 до 12 вечерта, като в 9 сутринта на следващия ден ме изправиха вече на крака. Лекарите бяха изключително изненадани, че нямах болки и дори ходих /почти/ спокойно. Определено имаше дискомфорт, все пак е операция, но нищо повече. Честно казано, единствено гърдите ме боляха. 2 седмици бях на антибиотици и катетър, защото всичко ми беше подуто и подпухнало, като след това премахнаха катетъра. Уринирах нормално до едно положение, но след това се образува стеснение на пикочопровода и се наложи повторна операция.
Към този момент си доволна от операцията? На каква цена беше тя?
Да, доволна съм, разбира се. В сравнение с другите страни наоколо, предлагащи подобна операция, като например Турция и Сърбия, разликата с Гърция е наполовина в полза на последната. Цената беше 6500 евро.
Как се подобри животът ти след това?
Все още нямам почти никаква социална среда, заради масовата дискриминация към хора като мен в българското общество. Разбира се имам приятели и познати… изключително малко на брой.. но пък истински. Значително се подобри, обаче, психическото ми благосъстояние. Вече имам желания комфорт и се чувствам пълноценен човек.
Предлагам да минем към темата относно делата по смяна на пола. Кога заведе първото такова /на ниво Районен съд/ и как протече? Доколкото знаем, адвокатско дружество „Екимджиев и партньори“ е поело случая ти.
Да, през 2018 заведохме иск в горнооряховския Районен съд, където учудващо всичко мина добре и го спечелихме, но се яви прокурор, който оспори решението на първа инстанция, според който прокурор, хормоналната терапия има твърде малки ефекти върху организма, за да е основа за смяна на пола в документите. Трябва да отбележа, че това се случва 4 години преди операцията ми за смяна на пола. След обжалването, делото отиде съответно на втора и инстанция, която е Окръжния съд във Велико Търново.
По време на делото в Окръжен съд Велико Търново, имаше ли вещи лица, съдебен лекар, свидетели? Какво изискваха от теб?
Въпросният прокурор, обжалвал решението, дори не се яви на делото. Съдебният лекар като цяло, според мен, беше изключително неподготвен относно състоянието ми. В съда, той и вещите лица искаха да се съблека в стаичка чисто гола, за да ме ОПИПВАТ отдолу, да видят какво имам, което, разбира се, смятам за много унизително и ще остане в съзнанието ми за цял живот. Заключението им пак беше, че хормоните са свършили много малка работа. Иронията е, че за да ми направят кръвни изследвания за съдебното дело, ме накараха за месец да спра хормоналната терапия. Е, естествено, че след месец пауза, нивата ще са почти в мъжката рамка. Съответно отсъдиха, как да се изразя…каквото на тях им е изгодно. В решението на Окръжен съд Велико Търново, пишеше, че трябва да имам направена операция, за да е възможно то да бъде в моя полза.
Как продължиха нещата нататък? Как се стигна до делото в ЕСПЧ?
Случаят бе прехвърлен към ВКС, като ВКС директно отказа разглеждане на делото. Както сами разбирате, единствения вариант „нагоре“ е да се съди България в Европейския съд по правата на човека.
Адвокатите ми се постараха да дадат всичко от себе си на делото в Страсбург и съответно, преди броени дни, то бе спечелено, и решението е окончателно в полза на мен.
Делото се състоя преди 2 години, в края на 2020 година. Съдът там още тогава констатира, че решението на България да не смени пола ми в документите, нарушава моите права по точка 8 от Европейската конвенция за правата на човека.
Въпреки своето образование си безработна. Как вървят нещата с търсенето на работа?
Никъде не ме взимат, като разберат коя съм. В повечето случаи дори не ми звънят да ме викат на интервю. Пробвах, например, да премахна инфото откъде съм и да пиша, че съм от София, но не помогна. Много малко се обадиха за интервю, но след провеждането на такова, така и не ме потърсиха. Пробвала съм и неща извън специалността ми, като например да кандидатствам във вериги за бързо хранене, но отново без успех. Когато се свързах с тях да ги питам защо, казаха, че се опасяват, че няма да бъда добре приета в екипа. В момента, както и предполагате, не работя нищо.
За живота си вече спрях да правя планове, защото изпадам в още по-големи депресии, тъй като твърде малко от тях успяват да станат реалност, другите просто остават под формата на сълзи в очите ми. Искам всичко това да свърши и да бъда най-накрая щастлива. А на вашите транс читатели искам да кажа, никога да не се предават, защото всичко в живота е възможно, стига да се пребориш за него.
