Много са думите, които ме смущават, но само една от тях ме вбесява. Това е думата ‘педал’ – дума, използвана като обида срещу гей хората десетилетия наред. Вероятно сте я чували на футболното игрище в училище или в съблекалните. Вероятно сте я чували използвана срещу самите вас. Вероятно сте я чували много пъти по телевизията или в киното. Възможно е и дори някои от гей приятелите ви да я използват за човек, който не харесват, открита известна личност или себе си.
Вероятно сте си задавали въпроса: защо гей човек би използвал дума с такава история и конотация. Един от възможните отговори е, че се опитваме да си я върнем, да я регенерираме и да я превърнем в нещо наше, променяйки значението. Пример за такъв тип дума е ‘куиър’. В миналото ‘куиър’ е била използвана като обида, но днес сме я превърнали в утвърдителен термин, подчертаващ разнообразието в общността ни.
Другият възможен отговор, обаче, е значително по-различен. Въпреки негативното влияние на хомофобията върху нас през годините, много гей хора също продължават да следват този културен модел на подсъзнателно ниво. Повечето нямат намерението да наранят някой друг човек с хомосексуална ориентация или да го накарат да се чувства съден, но като част от обществото са усвоили езика и настроенията на по-широката култура. В резултат на това, този език и тези настроения стават несъзнателно вкоренени в съзнанието.
Когато израстваш в хомофобско общество е невъзможно да не попиеш част от тези чувства. Трудно е да избягаш от т.нар. интернализирана хомофобия. Много е вероятно все някога да си се почувствал така сякаш не е допустимо да бъдеш себе си сред хората, сякаш трябва да се срамуваш и страхуваш от това, което си. Много често интернализираната хомофобия се забелязва трудно. Може дори да не я забележиш, ако не се замислиш на по-дълбоко ниво.
Един от примерите за нейното проявление е възприемането на идеята, че женствените гей мъже не струват. Чувал съм приятели, които твърдят, че определен мъж е „кралица“ или „принцеса“, само защото имат черти или качества, които стереотипно се свързват с женския пол. Откъде идва всичко това? Възможно ли е да идва от убеждението, че да си женствен е нещо лошо? Случвало ли ви се е да гледате сериал или филм и да си помислите, че даден герой е отблъскващ, защото твърде много му личи, че е гей? Кърт от „Glee“ дразни ли ви? Ами Джак от „Уил и Грейс“? Същата реакция ли имате към главните герои в „Планината Броукбек“? От къде идва омразата ви към точно този определен тип гей мъже? В повечето случаи това се нарича интернализирана хомофобия.
Същата тази непоносимост към „гейското“ се наблюдава и в гей приложенията за запознанства. В Grindr често четем описания, като „женствени да не ми пишат“, „само за мъжки момчета“ и т.н. Все пак идеята, че да си „женствен“ не е окей трябва да идва от някъде. Хората, които твърдят, че този тип маниери не ги привличат вероятно трябва да се замислят по-задълбочено и да осъзнаят, че причината за това е личната им хомофобия, която са усвоили през годините.
Интернализираната хомофобия в гей общността често се отразява зле и на връзките. Човек с такива виждания не харесва, когато партньорът му се държи „твърде гейски“ или изразява чувствата си на публично място. В някои случаи, хората страдащи от интернализирана хомофобия дори избягват дълготрайните връзки, защото идеята им някой да научи за това им се струва твърде застрашаваща или неприемлива.
Не на последно място, не трябва да забравяме, че домашното насилие съществува и в гей връзките и според някои теории то се дължи най-често на гнева, свързан с „гейското поведение“, което един от партньорите изразява.
Макар и някои от тези примери да ви се струват твърде крайни и преувеличени, интернализираната хомофобия е истински проблем, който продължава да съществува и е навсякъде около нас. Тя не прави един човек лош, тъй като никой не може да предотврати посланията, които съзнанието му възприема на ранна възраст. Но е важно да осъзнаваме, кога тя влиза в действие и да я предотвратяваме.
