„Омразата не може да бъде основата на едно общество“ – интервю с Мико Шакдинариан

Всички очаквахме да научим със силни надежди за провеждането на Тбилиси Прайд тази година. Ситуацията за ЛГБТИ+ хората в Грузия далеч не е розова, а хомофобските прояви напоследък започнаха да ескалират все повече с активизирането на местни правозащитни организации и доброволци, готови да се борят срещу дискриминацията и социалната несправедливост. За съжаление, отражение на това даде и принудителното отменяне на шествието поради липсата на предприети мерки за сигурност. Разочарованието от новината бе последвано от пребиването на телевизионен оператор, от страна на противници на прайда в страната, който изгуби живота си няколко дни по-късно. Как може да се разреши тази на пръв поглед безнадеждна ситуация? И как местната куиър общност успява да запази надеждата си за прогрес? Свързахме се с Мико Шакдинариан – граждански активист и един от организаторите на Тбилиси Прайд за отговор на тези трудни въпроси.

Как се справяте със засилващите се хомофобски настроения в Грузия, особено около организирането на Тбилиси Прайд?

 
L’N’Q: House & Disco
 

Организацията, от която съм част работи от три години и затова вече сме наясно с какво се захващаме. Очаквахме да има напрежение, но никога не сме си представяли мащабите на щетата, която ще ни нанесе това напрежение. Радикалните хомофобски формации напълно унищожиха офиса ни, а след това пребиха над 50 журналисти и представители на медиите. Вярваме, че прайдът е добър инструмент за това да привлечем вниманието на обществото към проблемите на куиър хората и да повишим осведомеността. Видимостта е прекрасно нещо, но в страна, в която законите нямат особена тежест и хората нямат уважение към конституцията, това може да бъде фатално, както всички видяха.

Как местната ЛГБТИ+ общност възприема отменянето на Тбилиси Прайд?

Важно е да уточним, че никога не сме отменяли прайда. Стратегически винаги обявяваме “седмица на прайд”, а не “ден на прайд”. Две от събитията се проведоха успешно – прожекциите на филмите “Прайд на честта” и “Прайд фестивал”. След това обявихме официално, че самото шествие няма да може да се състои. Внимателно подбрахме думите си. Някои хора от общността реагираха негативно и не подкрепиха решението ни, но повечето бяха готови да протестират за правата си, въпреки опасните организации, които патрулираха из града. Това е силата на куиър смелостта и съпротивата.

Какво мислите за атаката на над 50 журналисти от противници на прайда?

Даваме си сметка, че всеки един от нас можеше да е на тяхното място. Повечето журналисти в Грузия се смятат за либерални и затова консервативните групировки ги нападнаха. Хомофобията е голям проблем в страната и тя се отразява и на животите на хетеросексуалните граждани. Насилието и омразата не могат да бъдат основата на едно общество!

Какво Ви мотивира да продължите да се борите в трудни времена като тези?

Мотивират ни младите куиър хора, които ни пишат всеки ден и ни обясняват, че им даваме сили. Някои от родителите също ни подкрепят и това ни дава енергия. Вярваме, че се борим за човешките права и за любовта. Не трябва да позволяваме на примитивната омраза и насилието да ни спрат да обичаме. Ако не това поколение, то поне следващото ще разбере колко глупави за били хората, когато са се пребивали заради сексуална ориентация или полова идентичност.