Първият показ на “Черупки” в България ще бъде в рамките на състезателната програма на националния фестивал “Златна Роза” – събота, 26.09 от 14:00 във Фестивален Комплексен Център Варна.
Световната премиера бе през август месец в състезателната програма на Сараево, квалифициращ за Оскар и номиниращ за Европейските филмови награди фестивал. Поради усложнената ситуация с COVID-19 в Босна, в последния момент фестивалът мина онлайн.
Режисьорът Слава Дойчева споделя: „Чакам тази прожекция във Варна с огромно нетърпение – едва тогава филмът ще заживее за мен.Очаквам с интерес и реакциите на българската критика и гилдия. През есента предстоят още важни фестивални селекции за които ще споделим възможно най-скоро, но както се очертава и те ще бъдат от разстояние.“
За куиър темата на „Черупки“ тя разказва: „По някакъв начин “Черупки” е тематично продължение на “Брак”, но е и адски различен като филмова форма и сюжет. Струва ми се, че този път работя с много по-овладяна дистанция, спокойствие и повече майсторлък. Разбира се камъчето в обувката, което ме кара да правя кино е същото и е много лично. Общото е и, че съм се занимавала отново с празник – струва ми се много богата почва за една куиър тема. Семейните събития, Великден или Коледа са много наситени с очаквания, предварително нагласени сценарии кое как “трябва” да стане и за кратко време могат да избухнат много бомби.“
За заснемането на „Черупки“: „Като цяло мащабът е съвсем различен от “Брак” – ако там имаше дни с по 100 човека на терен – тук екипът беше сведен до абсолютен минимимум, на реални локации, с реални хора. Една част е снимана в собствената ми квартира, другите са в град Батановци, до Перник. Няма нищо лъскаво и нагласено. Така и този път работя само с непрофесионални актьори и много се гордея с тях. Стела открих случайно, забелязала я бях преди много време в бара на Дома на киното, където работеше. Тя даде страшно много от себе си, за което й благодаря – тази история е и нейна история и с друга нямаше да имам филм. В другата главна роля е собственият ми баща. И без него нямаше да има филм. Бе много емоционално преживяване и предизвикателство – мисля, че разбрахме и приехме много неща един за друг. До момента той получава много комплименти и май започва да се оперва.“
„Самата история тръгна от една много проста идея – “ами, какво ако…” Първият ми сценарий беше много кратък, с много малко действие и страшно много атмосфера. Постепенно действието се усложняваше, заснех съвсем друг сценарий, а в монтажа отново го преобърнах изцяло. Махнах всичко, което не ми въздействаше визуално и емоционално. И отново стана една семпла история с много атмосфера… Интересното е, че от самото начало бях решена да снимам филма каквото и да става – на мускули, с приятели, с лично финансиране от мен и от продуцентката Росица Вълканова. Трябваше да прескоча “Брак” и да продължа напред. И тръгнахме с главата напред и взехме, че спечелихме European Short Pitch във Франция и се обнадеждихме. Спечелихме и на първо място финансиране от НФЦ, но това го разбрахме едва след основния снимачен период. По необичаен път върви този филм, сега с ковид-кризата съвсем различно ще се случва живота му, но това на което не спирам да се надявам е да стигне до възможно най-много зрители и някаква черупка от него да остане в сърцата им.“
Не пропуснахме възможността да разпитаме Слава и за промяна в правилата на Оскарите за категорията „Най-добър филм“, за които ви разказахме тук. Нейната позиция е следната: „Честно казано аз се опитах да стоя настрана от спора за новите изисквания на Американската академя. Не ми се четяха и слушаха хомофобски, расистки и сексиски вайкания замаскирани с пледоарии за свобода на словото и упадъка на киното. Много бих искала да живеем в един свят в който няма нужда от квоти и правила, но реално живеем в друг в който призивите за забрана на абортите са ежедневие навсякъде, в Полша има “зони свободни от ЛГБТ+”, в Америка едно бяло момче може да се разхожда свободно с пушка и да отстрелва хора без полицията дори да мигне, а в България ни предлагат “безджендърова” конституция. Прочетох внимателно всички изисквания и не ми се струват никак трудни за изпълнение. Трябва да се покрият два от четири основни критерия, като всеки има няколко подточки от които трябва да се изпълни само една. Тези, които не отговарят трябва сериозно да се замислят в какъв балон от себеподобни работят и защо. Така че да, нужни са тези правила и киното може само да спечели. Академията дори изостава много и ако погледнем какво правят HBO, Amazon и Netlfix като сериали, ще видим, че те сами са си наложили такива параметри и то не от алтруизъм, а за да печелят повече. Те имат интерес от оригинални, нови, добре разказани истории. Мисля, че на всички дори да не си го признават ни е втръснало от истории за бели хетеро мъже в криза на средната възраст. Такива с лопата да ги ринеш, тук в България също… А най-интересните и успешни сериали в момента са за/от жени, чернокожи жени и мъже, и куиър хора. Аз такова нещо като I May Destroy You, Fleabag, Euphoria, Pose, Hollywood не съм виждала до сега… това са новата кръв, новите идеи, новите смисли и новите прочити. И са адски добри и смели, защото се правят от хора, които знаят за какво говорят – това са техните лични светове и им пука. Това докосова и това работи. И всъщност най-важната точка от новите правила е включването на разнообразие от хора във всяко ниво на творческите екипи. Холивуд и до сега се опитваше да издои много от тези теми, но си самоизяждаше главата като ги слагаше в ръцете на бели/хетеро/мъже, които естествено произвеждаха посредствени клишета… Аз като режисьор не мога да си представя как няма да искаш различни гледни точки и опити до себе си особено ако говориш за нещо, което не познаваш. Арогантно е и безсмислено е, и накрая само филмът ти ще пострада. И не, няма да спечелят тези, които гледат само да си изпълнят изискванията, да отбият номера или да провокират, а тези, които реално позволяват на нови гласове да разкажат собствените си истории и да бъдат чути. Светът и киното имат нужда от това, а за тези които лелеят по “свободата на словото” има хиляди филми до сега, които да ги удоволетворят напълно. Аз лично нямам търпение да гледам български филм направен от ромски режисьор, който/която разказва за своя опит и светоглед. За транс мъж или жена, която се влюбва щастливо. За жена, която се осмисля през нещо различно от това да бъде майка или любовница. Другото съм го гледала.“
