През 2012 година Деян Барарев шокира българското общество с противоречивия си късометражен филм “Ботев е идиот”, който предизвика остри реакции сред националистите, но и спечели признанието на публиката и критиците извън родната ни страна. Новият филм на режисьора “Байкал” повдига чувствителната тема за хомосексуалността и мъжествеността. През септември филмът бе представен, като част от филмов блок с ново българско късометражно кино във Варна. Свързахме се с Деян, за да поговорим за новия му проект и темите, които той изследва.
Как се насочи към тази тема? Защо реши да направиш този филм?
Дълга история е. От много време имах идея за история между двама души и тя постепенно се изменяше. Накрая с една приятелка от Сърбия седнахме и обсъдихме всичко, а тя написа един много хубав сценарии за дисфункционалната връзка между двама души. Единият от тях е по-скрит в себе си, а другият иска да каже на целия свят какъв е. Малко по-късно след това един мой близък приятел от детството ми се разкри като гей пред мен. Това беше много хубав и трогателен момент, защото осъзнавах колко много му е тежало това и когато ми каза забелязах как преградата между нас се свлече. Преди това се усещаше отчуждение, той измисляше разни истории с жени и когато най-накрая всичко това беше надскочено, усетих, че наистина трябва да направя този филм.
Каква е фабулата на филма?
Историята е за двама приятели, Филип и Стоян, които не са се виждали от дълго време и се разбират да се видят и да пият бира заедно. Единият от тях се появява облечен като жена и от там тръгва всичко.
А защо филма се казва “Байкал”?
Идеята дойде от сценаристката. Искахме да измислим нещо специфично, което означава много за двамата герои. Във филма има един пистолет, върху който пише “Байкал” – руски производители на пистолети.
Как избра актьорския състав? Един от участниците не е професионален актьор. Защо реши така да подходиш?
Това беше един дълъг процес, през който аз търсих много актьори. Исках да участва и един друг режисьор, който се идентифицира като гей и щеше да се впише добре в ролята на Стоян. За съжаление, тази опция пропадна по различни причини. След това се запознах с Александър Цеков и веднага усетих колко артистичен е той и как има нужда от изява. Хареса ми, че той много импровизира и веднага започнах да търся актьор като него, с който двамата да се допълват добре. Така открих Иван Станчев. Двамата много бързо откликнаха и се сработиха. По време на снимките изобщо не се съобразявахме с репликите в сценария. Карах ги да импровизират и просто им задавах какво трябва да постигнат със сцената.
Имаше ли проблем с това да намериш актьори за филм с гей тематика?
Да, може да се каже, макар че повечето актьори с които се виждах и интервюирах на кастинг за ролите нямаха проблем с гей тематиката. Въпреки това, виждах, че имаше някакво притеснение в тях. Някои от тях ми се струваше, че са гей, но не искаха да го кажат по време на кастинга.
Това, че единия персонаж се появява облечен като жена не стереотипизира ли гей хората?
Това беше адресирано като притеснение. Идеята е, че когато имаш един герой, който толкова много се скрива, че чак се облича по конкретен начин, за да изглежда хетеросексуален, имах нужда и от един провокиращ елемент, какъвто е другия герой, който да го изкара от това. За мен беше важно да постигна развитие на двамата герои в рамките на филма – в края се разбира, че този, който се облича като жена е по-наясно със себе си, и когато сваля маската си е по-мъжествен отдолу, а другият омеква в продължението на филма.
Има ли проблем с мъжествеността в българското общество и с възприемането на тази мъжественост?
Определено. Адресирал съм това и в предишни филми. Идеята за мъжкарството в българското общество е много сериозен проблем. Тази идея се застъпва с много остарели принципи и идеи за това. Трябва да си човек, който не изпитва емоции и насилва нещата да се случват. В крайна сметка, и мъжете могат да изпитваш чувства, да бъдат тъжни и т.н. Това, обаче, не се приема масово. Не се приема един мъж да не командва парада в семейството си. Не се приема един мъж да няма семейство.
Преобличането в женска дреха във филма препратка ли е към драг културата?
Не съм дълбоко запознат с драг културата. Единствено съм виждал някакви неща от други филми. Повече научих за това през Алекс, който си има и такъв сценичен образ. Той казва, че това е негов начин да каже неща, които му е трудно да каже, когато е себе си.
Спомена и предните ти проекти, сред които особено внимание предизвика “Ботев е идиот”. Търсиш ли съзнателна провокация с филмите, които правиш?
Гей тематиката и националистическата тематика никога няма да спрат да са актуални в нашето общество. Моята лична идея с “Ботев е идиот” идваше от опита ми в училище и крайните идеи и авторитетите, които се налагат там и се опитват да ти кажат винаги какво е искал да каже автора. Виждах, че колкото и да е прекрасен Ботев и всички поети, пропастта между нашето поколение и неговото не може да бъде преодоляна. Няма как днешните проблеми да бъдат асоциирани с това, което се учи в прекрасната му поезия. От нея научаваме с надути изрази как трябва да се жертваш и да имаш всички онези големи амбиции. Днешният човек, обаче, има други проблеми и има нужда от други знания. Този филм всъщност представлява един конфликт на идеи.
И все пак как би отговорил на обвинения, че това заглавие е чиста провокация?
Бих отговорил, че е провокация, но не евтина такава – той иска да те кара да се замислиш защо някой би написал есе с такова заглавие. Може би не иска да те подразни, а да те накара да разбереш нещо, което може би се отнася и до теб.
Как се възприе “Ботев е идиот” в националистическите среди? Ти беше споменал, че си получил негативна реакция в Пловдив, където има такъв футболен отбор. Аз си спомням, че няколко момчета от ромски произход щяха да бъдат изключени от училище, защото за поругали портрета на Ботев на стената.
Първоначалната реакция беше много негативна. Аз бях много объркан и не знаех от къде идва цялата тази омраза. Бяха се създали страници в дълбоки пространства на интернет мрежата. Събираха се неонацисти, които пишеха глупости за мен. Беше много абсурдно. Реакцията ми тогава може би не беше най-адекватната. Замислих сериозно, дали не съм направил наистина нещо грешно, но всъщност осъзнах, че една група хора просто прочита заглавието и си мисли, че искаш с него да разрушиш нещо, което всъщност цениш. Те виждаха една информация, че филмът е спечелил награда на фестивал в Босна и веднага започнаха да пишат как на този фестивал всички мразят българите. Това е красноречив пример за психозата, която тези хора използват, без изобщо да разбират за какво става дума.
Как очакваш да се възприеме новия ти филм от гей общността?
Надявам се, че ще се възприеме положително. Засега съм го пускал на няколко приятели, включително на този, който вдъхнови създаването му с разкриването си. Той разбра всичко в него и реагира много емоционално. Хетеросексуалните ми приятели, които го гледаха сякаш не го разбраха. Усетих особена преграда с проблематиката.
Очакваш ли да има скандал след излизането на този филм?
Да, сигурно ще има такъв скандал, макар че той няма да тръгне от заглавието.