19.09.2020., Zagreb - 19. Povorka ponosa LGBTIQ osoba i obitelji Zagreb Pride 2020 pod sloganom "Sloboda unutar i izvan cetiri zida". Povorka je po prvi puta krenula s Trga svetog Marka. Photo: Josip Regovic/PIXSELL

Лесбийка осъди Хърватия за неадекватно разследване на хомофобско нападение

На 13 януари 2010г в Загреб, непознат мъж срещнал жалбоподателката в бар и започнал да флиртува с нея и да настоява да си тръгне с него. Тя го отхвърлила, като му казала, че е лесбийка и че е там с приятелката си. Тогава мъжът сграбчил жалбоподателката с двете си ръце и я блъснал в стената, след което започнал да я удря с юмруци по цялото тяло, а когато паднала на земята, продължил да я рита. Междувременно, крещял: „Лесбийка!“, „Вие всички трябва да бъдете убити!“, „Ще те ч….. лесбийка такава!“  Жалбоподателката незабавно била прегледана от лекар, който установил редица синини и охлузвания – лека телесна повреда.

Полицията в Загреб издала наказателно постановление срещу мъжа за нарушение на обществения ред. Компетентният съд му наложил глоба в размер на 40 евро, а жалбоподателката не била уведомена за производството. Тя, на свой ред, подала сигнал в Прокуратурата за извършено престъпление, а именно, за причиняване на телесна повреда по хомофобски подбуди. След проверка на информацията, Прокуратурата отказала да образува наказателно преследване, тъй като на мъжа вече имало наложена административна санкция – глоба и не можело да бъде съден 2 пъти за едно и също нещо. Жалбоподателката опитала и жалба до хърватския Конституционен съд, твърдейки, че властите са приложили грешно правото, но без успех.

 
Банер Кабинет Дъга – 728×90
 

Тогава, тя подава жалба в ЕСПЧ с оплакване от липса на подходяща реакция от страна на националните власти към нейния казус и ненаказуемост на насилие, мотивирано от сексуална ориентация.

ЕСПЧ отбелязва, че Хърватският Наказателен кодекс изрично криминализира употреба на насилие поради сексуалната ориентация на жертвата, а и принципно съдиите приемат в практиката си елемента на омразата като отегчаващо вината обстоятелство. По-нататък, ЕСПЧ намира, че разследващите органи прецизно са установили фактите, чрез разпит на много свидетели, и без съмнение са потвърдили, че гневната атака на мъжа е възникнала, след като жалбоподателката му е разкрила сексуалната си ориентация. Следователно, според ЕСПЧ, Загребската полиция е била длъжна да препрати случая към Прокуратурата – компетентна да разследва сигнали за престъпления от омраза, дори да се касае само лека телесна повреда – вместо да издава наказателно постановление за административно нарушение. Още повече, по делото за това нарушение жалбоподателката не е участвала като страна, съответно, аргументът относно мотива на деянието изобщо не е повдиган. Хърватският съд по никакъв начин не е анализирал дали побоят е бил израз на омраза или дискриминация. На всичко отгоре, ЕСПЧ намира наложената глоба за „смешно малка“ и несъразмерна с тежестта на извършеното насилие. Този извод на ЕСПЧ всъщност се потвърждава от самата Прокуратура на Хърватия, която е водила проверка за престъпление, наказуемо със затвор.

Като цяло, според ЕСПЧ този случай демонстрира, че в Хърватия хомофобски побои остават игнорирани от властите и липсва защита срещу насилие, мотивирано от сексуалната ориентация на жертвата. Административнонаказателна отговорност за такова нападение, според ЕСПЧ, не е държавен механизъм, който да убеди гражданите, че такива деяния по никакъв начин не се толерират, напротив, подхранва усещането за безнаказаност на престъпленията от омраза. ЕСПЧ критикува националните власти, че сами са се поставили в тази ситуация, като ненужно са образували неефективното производство за нарушение на обществения ред и са препречили възможността да приложат на практика иначе съществуващите, качествени разпоредби на Наказателния кодекс.

В заключение, ЕСПЧ решава, че правата на жалбоподателката на защита срещу насилие и дискриминация са нарушени и осъжда хърватското правителство да й плати обезщетение.

Аналогична жалба срещу България досега не е била комуникирана на българското правителство. Евентуално осъждане на България би било още по-предвидимо, в сравнение с хърватския случай, тъй като у нас дори няма изрично криминализиране на телесна повреда, причинена по хомофобски подбуди. Има, обаче, регистрирана жалба на българска жалбоподателка, която е била нападната от своята партньорка и която се оплаква в ЕСПЧ от това, че Законът за защита от домашно насилие е неприложим спрямо еднополови двойки.

Пълният текст на решението на английски тук: https://hudoc.echr.coe.int/eng#{%22documentcollectionid2%22:[%22GRANDCHAMBER%22,%22CHAMBER%22],%22itemid%22:[%22001-207360%22]}