Конституционният съд: думата „пол“ има само биологичен смисъл

 
BHK Banner
 

Според Конституционният съд транс хората не могат да променят юридически пола си, но за интерсекс хората това е допустимо при определени условия.

 

Диспозитивът на решението гласи:

„Понятието „пол“ според Конституцията следва да се разбира само в неговия биологичен смисъл.“

Решението е прието с 11 гласа. 

Целият документ може да видите на сайта на Конституционен съд на Република България.

 

Думата „пол“ в българските конституция и език има само биологичен смисъл. Това решение взе Конституционният съд след заседание вчера, 26 октомври 2021. Той беше сезиран от Гражданската колегия на Върховния касационен съд с искане да отговори на въпроса дали това понятие може да се разбира и в друг смисъл. Конституционното дело беше образувано във връзка с предстоящо задължително тълкуване на Гражданската колегия на Върховния касационен съд за това дали транс човек в България може да смени пола си юридически.

Въпреки че конституционните съдии са на мнение, че „пол“ няма социално или друго значение, те не дава задължителни указания как властите да третират транс хората. Тоест това взето решение не обвързва парламента да приеме конкретно законодателство за смоопределянето по пол, различен от биологичния, нито съдебната система – „относно дължимия начин на произнасяне по молби на посочените лица за зачитане на определени правни последици, произтичащи от това самоопределяне“.

През 2018 г. Конституционният съд вече обяви, че Истанбулската конвенция противоречи на основния закон, приемайки, че „биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол“, както и че налагането на „процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, е в разрез с Конституцията“.

В настоящото си решение конституционните съдии посочват, че българското законодателство не дава легално определение на „пол“, и стигат до извод, че „утвърденото възприемане на съдържанието на понятието „пол“ в българския език категорично го свързва с биологичното му съдържание“.

Конституционните съдии са анализирали казуса в три основни направления – брака, закрилата на майчинството и традиционните ценности. По този повод Конституционният съд подчертава, че подобно на страни като Словакия, Хърватия, Унгария, Латвия, Полша и Литва, в България също съществува изискване съпрузите да са от различен пол.

В решението е развита логиката, че историческата обстановка е накарала тези нации да бъдат изправени пред необходимостта да отстояват своята идентичност, „което в известна степен обяснява привързаността им към традиционните семейни ценности, тъй като именно домът и семейството винаги са били естествената опора и убежище“.

Докато отново се отваря и задълбочава въпроса за дискриминацията и правата на ЛГБТ+ и в частност транс и интерсекс хората в България, някои  български политици приеха с удовлетворение решението на Конституционния съд.

 

Хареса ли ви статията?

My Cart Close (×)

Твоята количка е празна
Към магазина