20Michael Kiwanuka
KIWANUKA
Никак не е лесно да построиш мост между миналото и настоящето. Michael Kiwanuka, обаче, се е справил повече от добре с това. Син на имигранти от Уганда, избягали от страната по време на диктатурата на Иди Амин, музикантът израства във Великобритания, борейки се с неувереност и чувствайки се като аутсайдер навсякъде. Отчаяното търсене на утеха и цел в живота и гъвкавата концепция за ‘дом’ се оказват основна тема в третия му албум “Kiwanuka”. Следващ успешния “Love & Hate” и изграден върху неоспоримите влияния на елитни музиканти като Jimi Hendrix, Bill Withers и Bob Dylan, записът надскача идеята за съвременност и успява да звучи също толкова актуално днес, колкото би звучал и преди 45 години. Какъв по-добър знак за артистична стойност от това?
Видео: Hero
19Aurora
A Different Kind of Human (Step II)
В музикалната култура Норвегия е известна най-вече като роден дом на блек метъла. Екстремният жанр, обаче, не е единственото интересно нещо, случило се под светлините на Северното сияние. През 2015 година феновете на поп музиката се сблъскаха за първи път с чудатия свят на Aurora. В третия си албум “A Different Kind of Human” норвежката нимфа продължава идеята на миналогодишния “Infections of a Different Kind”, като този път тематичния фокус пада още по-силно върху екологичната криза и последствията от егоистичните нагласи на обществото върху околната среда. Сериозните послания са вплетени в най-ексцентричните композиции на певицата, а плодът от новооткритата ѝ увереност са непредвидими експерименти, които не си позволяват дори за момент да звучат твърде претенциозно или неразбираемо. Голямо удоволствие е да чуеш толкова добре балансиран албум, в който гневът е използван продуктивно, а утопичното бъдеще изглежда една идея по-достижимо.
Видео: The Seed
18Labrinth
Imagination & The Misfit Kid
Първият солов албум на Labrinth от седем години насам се очакваше с голяма доза любопитство, тъй като през десетилетието английският музикант си изгради репутацията на творчески хамелеон (благодарение на колаборациите си с Emeli Sande, Tinie Tempah, Noah Cyrus, Sia, Diplo и т.н.). “Imagination & The Misfit Kid” е концептуален запис с фаустов мотив, който прави референции към разрушителния сблъсък на изкуството и изискванията на комерсиалния пазар. Музиката не подлежи на строги жанрови дефиниции и влиза в разумен диалог с трендовете, а заигравките с фънк, соул, хип-хоп и EDM спомагат за разнообразието. Като резултат получаваме еклектичен оргазъм, който ще задоволи всеки по-широкоскроен меломан. Някои критици си позволиха да нарекат “Imagination & The Misfit Kid” ‘триумфално завръщане’, но истината е, че Labrinth никога не е изчезвал. Неговият разпознаваем почерк се усеща навсякъде около нас.
Видео: Something’s Got to Give
17Marina
Love + Fear
През 2019-та година Marina премахна The Diamonds от сценичния си псевдоним и издаде своя най-мейнстрийм албум. Нужната промяна идва след лични и кариерни сътресения, които почти отказаха певицата от музикалния бизнес. Идеята зад “Love + Fear” е вдъхновена от известната мисъл, че любовта не може да съществува в чистия си вид, когато е обвързана с чувството на страх. Marina интерпретира тази теория и в крайна сметка намира позитиви и в двете емоции, научавайки се да обича своите несъвършенства. За разлика от “FROOT”, “Love + Fear” e съобразeн със звученето на поп музиката днес, което довежда до неизбежни съмнения за автентичността на част от песните. Несигурността, обаче, бързо избледнява при наличието на брилянтни композиции като “Handmade Heaven”, “To Be Human”, “Life is Strange” и “Soft to Be Strong”. Четвъртият албум на Marina не е безгрешен, но превъзхожда голяма част от поп музиката, която излиза ежедневно.
Видео: To Be Human
16Tove Lo
Sunshine Kitty
Очевидно е, че след емоционалния хаос на “Lady Wood” и “Blue Lips” Tove Lo е преоткрила чувството си за вътрешен мир. Вероятно това е и главната причина “Sunshine Kitty” да звучи по-спокойно и необременено от предшествениците си, при все че основните теми на албума продължават да бъдат разочарованията от любовта. Всички знаем, че шведската певица винаги се е бунтувала срещу правилата с уверения и експлицитен начин, по който изразява сексуалността си, но в песни като “Glad He’s Gone” и “Bad as the Boys” тя за първи път ангажира слушателите си с открито феминистки и куиър теми. Еволюцията на Tove Lo в “Sunshine Kitty” звучи напълно естествено и логично и компенсира липсата на особени изненади с постоянство в качеството.
Видео: Glad He’s Gone
15Melanie Martinez
K-12
Melanie Martinez е една от малкото звезди, идващи от музикалното състезание The Voice, които успяха да извоюват завиден успех на алтернативната сцена. Без да надминава драматичния си предшественик, вторият аудио-визуален проект на певицата “K-12” оправдава всички надежди на любителите на концептуалното изкуство. Новата музика на Melanie Martinez крие неподозирани качества и впечатлява с многопластовост и внимание към детайлите. Достатъчно е да чуеш смесването на звуковите ефекти с инструменталите в “The Principal” и “Show & Tell”, за да се убедиш в това. Визуалната част на “K-12” представлява пълнометражен филм, пряко инспириран от фентъзи приказките на Тим Бъртън и сюрреализма на Луис Бунюел. Повдигнати са всевъзможни актуални теми, които в контекста на сюжета се допълват и допринасят за цялостното изживяване.
Видео: Show & Tell
14James Blake
Assume Form
В “Assume Form” английският R&B авантюрист James Blake обръща гръб на езотеричните си инстинкти и се доверява на дуетни партньори като Travis Scott, Moses Sumney, Andre 3000 и Rosalia за създаването на един по-праволинеен и директен албум. Връзката на Blake с известната актриса Jameela Jamil вероятно играе главна роля в отварянето на музиканта към нови и по-нюансирани емоции. Напрегнат, трогателен и романтичен (но не и сладникав), четвъртият запис на Blake бяга от минималистичните подвизи на депресивния “The Colour in Anything” и се отдава на богати оркестрации и замечтани вокални пасажи. За щастие, по-обраният и позитивен подход на музиканта не заличава неговата непогрешима интелигентност, а единствено я филтрира, така че тя да достигне до още по-широка аудитория.
Видео: Barefoot in the Park
13Harry Styles
Fine Line
Няма никакво съмнение, че соловата музика на Harry Styles е в пъти по-добра от тази на другите членове на вече несъществуващата група One Direction. Дългоочакваният втори албум на изпълнителя, озаглавен “Fine Line”, надгражда над постигнатото в софт-рок дебюта преди две години. Танцувалните поп парчета звучат значително по-модерно от очакваното, но не липсват и приятните намигвания към миналото (David Bowie, Queen и Fleetwood Mac са най-очевидните сред тях), както и изненадващо преклонение пред съвременната алтернативна сцена (“Sunflower Vol. 6” звучи като безпрецедентно копие на Vampire Weekend, а закриващата “Fine Line” си присвоява от стила на Bon Iver). В текстовете Harry проследява края на важна за него любовна връзка и успява да артикулира чувствата си със забележителна експресивност.
Видео: Lights Up
12Lizzo
Cuz I Love You
Не е нужно да си чернокож или plus-size за да оцениш овластяващите мантри на Lizzo в “Cuz I Love You”. След многократни опити да пробие, певицата най-сетне сбъдна мечтата си и се превърна в едно от най-горещите имена на световната сцена през 2019 година. Дали това се дължи на нуждата от нещо по-истинско и спонтанно в силно-програмираната индустрия? Много вероятно. Зад шумното поведение и чаровната усмивка, обаче, стои една изключително талантлива личност. Свободата на Lizzo не се ограничава единствено до нейните прогресивни послания, а преминава непринудено и в музикалната ѝ гъвкавост – от госпъл и соул до диско и хип хоп. Трудно е да предвидим в каква посока ще тръгне кариерата ѝ след албум, носещ усещането за кулминация след продължителен труд, но ще следим с голям интерес.
Видео: Juice
11Nick Cave & The Bad Seeds
Ghosteen
Всеки родител приема за даденост това, че децата му ще го надживеят. Какво се случва, когато това желание се окаже илюзия, пречупена от жестоката съдба? Nick Cave се изправя срещу тази действителност в “Ghosteen” – последния албум от трилогията, включваща “Push the Sky Away” и “Skeleton Tree”. Смъртта на 15-годишния му син преди четири години е оставила силен отпечатък върху атмосферичния проект, който звучи повече като протяжен поетичен рецитал, отколкото като конвенционална музика. В рамките на 11 красиви хорала Nick оголва все още незарасналите рани и ни прави съпричастни с личната трагедия. “Ghosteen” определено не е албум за ежедневно слушане, но опияняващата медитативност и непосредствената човечност го правят емблематичен пример за въздействието на един от най-внушителните творци и поети на нашето време.
Видео: Bright Horses
