10Weyes Blood
Titanic Rising
Носталгията по миналото не е нещо необичайно за днешното изкуство, както се убедихте вече, но Natalie Mering, известна като Weyes Blood, интерпретира тенденциите по свой несравним начин. През годините тя разви уменията си като музикант, композитор и текстописец и тази година нанесе първия си истински грандиозен удар. Музиката в “Titanic Rising” е софистицирана и напомня за магията на фолк икони от 70-те, но темите за разочарованието от несподелената любов, липсата на мотивация в модерните времена и бягството от реалността звучат по-актуално от всякога през 21-ви век. Необятните симфонични настъпления, смесени с фееричните вокални хармонии на Weyes Blood създават космическа атмосфера, а eлегичните рефрени на “Andromeda”, “Something to Believe” и “Movies” вероятно ще продължават да отекват години наред.
Видео: Movies
9Taylor Swift
Lover
Докато предните албуми на Taylor Swift бяха твърде фокусирани върху вътрешния ѝ свят и неуспешните ѝ връзки, тук тя си позволява да се надсмее над хомофобите и да се противопостави на институционализирания сексизъм. В днешния климат това не са крайно радикални действия, но ѝ прави чест, че най-накрая е написала искрена музика със социополитически заряд, която изяснява позициите ѝ и слага край на съмненията. Далеч не всяка минута в “Lover” е нетипична, обаче. Певицата е влюбена до уши и се забавлява, както в добрите стари времена в “London Boy” и “Paper Rings”, а китарните аранжименти на по-тъжните “Soon You’ll Get Better” и “Death by a Thousand Cuts” ни напомнят за кънтри корените ѝ. “Lover” e напълно очаквания антипод на по-циничния “reputation, в който Taylor Swift е решила да остави негативните изживявания в миналото и да посвети себе си на любовта. Предстои ни да разберем, дали това е само временно състояние, но най-важното е, че музиката си заслужава.
Видео: Lover
8Madonna
Madame X
Никой не може да оспори влиянието на Madonna и да пренебрегне постиженията ѝ през последните 40 години. След няколко отчаяни опита да се адаптира към модерните течения (в повечето случаи неуспешно), легендата е решила да се завърне към онова, което прави най-добре. Вдъхновен от новия ѝ дом Португалия, “Madame X” е логичното продължение на смелите “American Life” и “Confessions on a Dance Floor”, макар и днес Madonna да разчита на много повече auto-tune. С помощта на любимия си сътрудник Mirwais Ahmadzai, поп иконата е изковала няколко музикални монумента, които голяма част от слушателите ще оценят истински чак след години. Макар и мейнстрийм класациите да не са готови за жанровите експерименти с Чайковски в “Dark Ballet” или за прог-диско одисеята “God Control”, протестираща срещу контрола върху оръжията в САЩ, Madonna може гордо да заяви, че за първи път от години насам е била вярна на себе си и е последвала сърцето си. И от това спечелихме всички.
Видео: God Control
7Kishi Bashi
Omoiyari
След като ни омагьоса с електронните си постижения “Lighght” и “Sonderlust” Kishi Bashi прави рязък завой в творчеството си. Заглавието на четвъртия му албум “Omoiyari” (в превод от японски “съчувствие”) ясно описва мисията на музиканта, а фолклорните парчета разказват тъжни истории за интернирането на японците по време на Втората световна война. Въпреки чувствителната тематика на записа, и дума не може да става за евтина емоционална манипулация или политическа самоцел. Текстовете не правят директни референции към нацисткия режим, а разказват трагични любовни и приятелски истории от лагерите. Акустичното инди звучене, което вероятно ще предизвика сравнения със Sufjan Stevens и Perfume Genius, подчертава меланхолията, а бароковите оркестрални елементи придават епичност на музиката. Тъжно е, че “Omoiyari” не бе отразен от повечето културни медии, тъй като заслужава да бъде нареден до най-добрите издания от тази година, но оставаме с надеждата, че той ще бъде преоткрит скоро.
Видео: Marigolds
6Ben Platt
Sing to Me Instead
Бродуей звездата Ben Platt придоби популярност с главната си роля в мюзикъла “Dear Evan Hansen”, която му спечели и награда Tony за главна мъжка роля през 2017 година. С първия си солов албум “Sing to Me Instead” той изоставя художествените си герои настрана и отваря сърцето си, споделяйки автобиографична музика в традициите на лиричния singer-songwriter жанр. Творбата размишлява по темата за платоничната любов, изпитанията и премеждията на човешките връзки и порастването, а умението на Ben да въздейства емоционално на слушателя с докосващите си мелодии и текстове го нарежда автоматично до доказани разбивачи на сърца като Elton John, Kris Kristofferson, Sam Smith и Adele. Макар и силата на “Sing to Me Instead” да се крие най-вече във великолепни балади като “Bad Habit”, “Grow As We Go”, “Older” и “Run Away”, албумът предлага и няколко по-раздвижени парчета като “New” и “Share Your Address”.
Видео: Older
5Vampire Weekend
Father of the Bride
Неизбежното се случи – Vampire Weekend пораснаха, също както много други инди рок групи от тяхното поколение. Колкото и на някои фенове да не им се иска, възрастта често налага и творческа еволюция, на каквато ставаме свидетели във “Father of the Bride”. Дори напускането на любимия ни мулти-инструменталист Rostam Batmanglij не е попречило на групата да запише най-зрелия си и красив албум досега. Новооткритата улегналост, обаче, съвсем не означава, че Ezra Koening и компания са спрели да разсъждават по темите за младостта, любовта, щастието, страха, религията и прераждането – просто го правят от по-екзистенциален ъгъл. В амбициозния запис, психеделията на късните The Beatles се сблъсква с кънтри-поп, джаз, самба и какво ли още не, а финалният резултат е еклектичен и музикантски албум за пораснали.
Видео: Harmony Hall
4FKA Twigs
Magdalene
Вторият албум на FKA Twigs e творчески триумф, на какъвто малко артисти са способни. Дълбоко травмирана от тежка раздяла, обществените очаквания към жените и телесната ѝ слабост (през 2017 година Twigs претърпява операция за премахване на фиброиди), певицата намира утеха в образа на религиозната фигура Мария Магдалина и я превръща в своеобразен феминистки символ. Деветте авангардни пиеси в творбата държат слушателя в постоянно напрежение, а експериментите с различни шумове и музикални инструменти правят парчетата едновременно интимни и дистанцирани, хармонични и хаотични, красиви и гротескни. Случващото се в “Magdalene” се разиграва в задушаваща кутия, изолирана от всичко случващо се наоколо, освен хилядите дебнещи очи, които осъждат безчувствено. Единствено в дуета си с Future “holy terrain” Twigs си позволява да подаде глава навън и да се заиграе с трап жанра, семплирайки “Мома хубава” на Мистерията на българските гласове. В крайна сметка, душевният апокалипсис си е заслужавал, защото певицата е преживяла видим катарзис и е преоткрила независимостта си.
Видео: Cellophane
3Billie Eilish
WHEN WE ALL FALL ASLEEP, WHERE DO WE GO?
Между дебютното EP на Billie Eilish “Don’t Smile at Me” и неизбежния дебютен албум се случи нещо необяснимо. Сякаш светлините изгаснаха. Новият минималистичен подход на певицата и призрачните вокални хармонии събудиха моментални сравнения с ранното творчество на Lorde, но новозеландската звезда никога не си е позволявала да се закача толкова смело с мрака и да направи чувството на безпокойство толкова интригуващо. Дори забавлението на Billie в “bad guy”, “you should see me in a crown” и “my strange addiction” е белязано от безкомпромисна маниакална енергия. Надвесена над бездната, певицата възпява сънната парализа, човешките фобии и падението на човечеството, а най-голямата сила на записа са обречените “xanny”, “when the party’s over”, “ilomilo” и “i love you”, в които новият идол на младите поколения (и не само) сякаш излива емоциите си с последен дъх преди света ѝ да се е сринал из основи. Фактът, че 17-годишно момиче и брат ѝ са създали толкова странен албум и въпреки това той стана най продавания продукт през годината ни дава надежда за бъдещето на музиката.
Видео: bury a friend
2Ariana Grande
thank u, next
Броени месеци след разочароващия и твърде объркан “Sweetener” Ariana Grande влезе в студио без известни колаборатори (ала Pharrell Williams, Nicki Minaj и Missy Elliott) и само за две седмици записа един от най-знаковите албуми в кариерата си. “thank u, next” успява да се възползва хитро от един куп формули за успех и все пак да ги трансформира в нещо изключително лично. R&B певицата сваля всички свои маски и си позволява да бъде истински уязвима, отчаяна и търсеща за първи път от смъртта на Mac Miller, раздялата с Pete Davidson и терористичния акт в Манчестър. Разбира се, главните сингли “thank u, next” и “7 rings” далеч не са представителни за минорното настроение, властващо в голяма част от записа – те са по-скоро част от неговата оптимистична развръзка. Обратната страна на монетата и определящи за албума са атмосферичните “ghostin”, “fake smile” и “needy”, които са и вероятно най-истинските песни, които Ariana е писала досега. Някои ще възразят, че певицата отделя твърде много енергия в това да подражава на R&B и хип хоп героите на деня, но те вероятно не са вникнали в същинското съдържание на петия ѝ албум. Обожаван от едни и мразен от други, 2019 година нямаше да е същата без ‘thank u next’.
1Lana Del Rey
Norman F*****g Rockwell!
Когато Lizzy Grant издаде дебюта си “Born to Die” през 2012 година под псевдонима Lana Del Rey, тя бе посрещната със смесени реакции и съмнения за автентичността ѝ. Седем години по-късно певицата може да се похвали с пет емблематични албума зад гърба си и дълго чаканото признание на критиците. Няма никакъв спор, че Lana е една от най-влиятелните и брилянтни фигури в музиката от 21-ви век, но ние феновете знаехме, че тя е голяма работа още от самото начало. “Norman F*****g Rockwell!” продължава да разиграва сценарии за американския живот и обречената любов, но протагонистите вече не живеят, потънали във винтидж носталгия и нереалистичен патриотизъм, а наблюдават тревожната реалност, в която горите в Лос Анджелис горят, Доналд Тръмп мечтае да колонизира Марс, а някогашните идоли са изгубили връзка с реалността. Освен най-философския албум на Lana, “Norman…” e и нейния най-експериментален опит. С помощта на продуцента Jack Antonoff певицата импровизира върху 9-минутна психеделична фолк хипноза и изпълнява забележителни поетични строфи в духа на Joni Mitchell и Leonard Cohen върху красиви пиано партии. В крайна сметка, Lana Del Rey спази обещанието си, което направи още в началото на кариерата си и записа американска класика, поставяйки грандиозен финал на десетилетието.
Видео: The Greatest
