Фетишът към мъжкото тяло – интервю с Kaloo

Днес ви срещаме с Калоян – дизайнера, който стои зад множество секси илюстрации и комикси и се подвизава под прякора Killian. С него си говорим за вдъхновенията му, ХИВ кампанията на Checkpoint (за която той нарисува рекламния комикс) и вълнуващите нощни партита, които организира в Tell Mе като DJ Kaloo.

 
L’N’Q: House & Disco
 

Здравей, Калоян! Представи се на читателите ни!

Здравейте! Aз съм cis гей мъж. На почти 36 години съм. Трудно е да се каже накратко с какво се занимавам, защото списъка е дълъг. Ако нещо ме впечатли твърде много има голяма вероятност да не мирясам, докато не пробвам да го постигна/направя. Такъв е характера ми. Понякога искрено завиждам на хората, които са решили да специализират само в едно нещо. По професия съм мулти дисциплинарен графичен дизайнер. Имам дълъг опит в рекламната индустрия. В момента заедно с моят приятел сме creative team под името DSGN Clinic.

Кога започна да се занимаваш с изкуство и защо реши да му се отдадеш?

С илюстрация и по-конкретно еротична гей манга, започнах да се занимавам преди около 5 години. Никога не съм взимал особено на сериозно това мое начинание, и може би може да се определи като арт, защото не се подчинява на конкретна функция и бриф, а на импулс подхранван от моя фетиш към мъжкото тяло. Имам блог в tumblr където качвам работите си – paper-daddy.tumblr.com. Не съм го промотирал по някакъв начин, но с времето събрах приятно количество последователи. Имам и страничен проект, в който създавам пичове с 3D графика.

[responsive-slider id=17947]

От какво се вдъхновяваш?

Мисля, че когато човек погледне работите ми веднага ще разбере, че основното вдъхновение е мъжкото тяло. Може да се каже, че съм доста първосигнален в тази посока – рисувам това, което ме дърви (буквално!). Наскоро в една дискусия на тема Тom Of Finland, на която бях поканен, бях запитан защо рисувам само мускулести мъже и дали така не подхранвам body shaming-a. Признавам, че това е валидна критика към работата ми, но аз рисувам конкретни неща продиктувани от моите сексуални преференции и моят “арт” задоволява преди всичко тях. Малко е егоистично, но мисля, че това е и смисълът на арта. Често чувам гей приятели да казват за мои илюстрации: “Ама такива мъже не съществуват в България”. Всъщност има много, но повечето хора с подсмихване ще ги определят като “батки”. Смятам, че в Българският контекст, в който гей първосигнално се асоциира с женственост, показването на мускулести мъже в експлицитни гей етюди е провокация само по себе си. Просто Българите са постоянно бомбандирани с имиджа на кресливият, женствен и нагъл гей – Азис, Евгени Минчев и всякакви други напрягащи личности. Не всички гейове са такива и искам това послание да стигне до повече хора.

Кои са любимите ти артисти?

Първото нещо, което силно ме развълнува, разбира се беше Tom Of Finland. От много малък рисувах разни мръсотии, които впоследствие чинно унищожавах. Просто защото тогава нямаше интернет. Когато видях работите на Tom Of Finland бях впечатлен, че и това може да бъде възприемано като изкуство. Аз съм нърд по душа и винаги съм харесвал аниме и манга и затова когато видях работите на Gengoroh Tagame и Jiraiya вече бях hook-нат.

Да поговорим за ХИВ кампанията и комикса към нея. Как се появи идеята?

Страхотните хора от фондация GLAS и център за сексуално здраве Checkpoint ми предложиха да използват мои работи, за кампания таргетирана към гей мъже. От брошура стигнахме до комикс.

Каква е целта на кампанията и комикса?

От чисто практическа гледна точка, преди всичко трябва да информира българските гей мъже, че вече има тестове за ХИВ, които могат да направят сами, и че могат да получат такъв безплатно. От чисто морална гледна точка има за цел да бори стигмата свързана с ХИВ. Аз съм на мнение, че когато искаш да промениш нагласите на хората спрямо ХИВ, това няма как да стане с едно послание. Просто реакцията на отсрещният човек зависи от това колко е информиран по темата. Ако знае, че ХИВ отдавна не е смъртна присъде, че има ефективна анти-ретровирусна терапия и PrEP, най-вероятно ще реагира необременен от страх и предрасъдъци. Комикса има възможност да разкаже история, да предизвика емпатия и да разкаже всички тези неща без цялото нещо да е информативно по досадният начин.

Защо темата за ХИВ те вълнува?

Като сексуално активен гей, няма как да не ме вълнува. За съжаление нашето комюнити е една от най-рисковите групи, заради физическото естество на гей секса. Да, може да се каже, че ние сме промискуитетни, но истината е, че вируса не подбира и може да случи на всеки – независимо от пол, раса и сексулни предпочитания. Това не трябва да бъде инструмент да бъдем допълнително shame-вани и опресирани. Не мисля, че има нещо срамно в секса. В края на краищата всички правят секс. Дори не мога да си представя колко свободни са се чувставали гейовете преди началото на ХИВ епидемията. А ние и най-вероятно поколението след нас трябва цял живот да живеем в страх.

Да поговорим и за заниманието ти като DJ. По каква музика си падаш?

От малък (около 22 годишен) се занивам и с музика. В началото се подвизавах под името Solaris и пусках drum’n’bass. Това беше най-хетеро периодът от живота ми – обожавах музиката, но средата в която виреех беше супер стрейт и аз правех всичко възможно да пасна в нея. Резулатът беше, че не бях особено щаслив, защото заблуждавах всички около мен и най-вече себе си. В последствие самият аз се промених и преминах и към по-различна музика и публика – house, techno и disco. И до днес можете да ме чуете под псевдонима Kaloo.

Защо реши да организираш Gay & Queer dance партита?

Първо защото най-накрая попаднах на веню, което е отворено за това и вече има репутацията на място, което събират алтернативни хора. Може би най-голяма заслуга за това има Julieta Intergalactica и нейните Wе Love Kitch партита. Хората от Tell Me (прекрасни!) ме чуха и поканиха да подкарам мои партита там. Ако искаш да отидеш на гей парти в София едва ли ще отидеш за музиката, защото най-вероятно ще е чалга, а в по-поносимият случай – Circuit музика. От друга страна, електронната музика е просъществувала, защото в началото е имала подкрепата именно на ЛГБТИ общостта. Смело завявам, че едни от най-добрите продуценти и DJ-и са гей. Не харесвам клубове и партита, коита са твърде хетеро и корените на електронната музика са забравени и омаловажени. Те макар и понякога с хубава музика, често нямат хубав вайб. Знам, че ние не сме Берлин или Лондон и водата тук се стопля бавно, но все от някъде трябва да се тръгне, ако искаме да имаме гей публика която не е basic.

Какво прави една публика добра?

Генерално не ми пука дали ще пускам, пред хетеро или гей аудитория – ако са готови да танцуват, значи са добра публика. Макар да обявяваме ивента като Gay & Queer, Tell Me привлича алтернативна и микс публика и резултата е смесен, което ме радва. Смятам, че колкото по-инклузив са хората, толкова по-забавно ще бъде. Нашата публика тепърва се изгражда. Gay & Queer Club Night е много смело заглавие за ивент в България и предизвиква всякакви асоциации. Идват момчета, които ходят на гей ивенти, на които музиката не е фокус, а това колко е секси DJ-я и какви стриптизьори са викнали. Те обикновенно си тръгват рано и отиват където ги влече. Не вярвам, че можем да променим нагласите им, нито ги укорявам за това. Но идват и момчета и момичета, които очевидно не са мега фенове на техно и хаус музиката, но успяват да се почувстват ок в обстановката и остават да танцуват цяла нощ. Друг път хетеро хора, които са попаднали на нашата вечер излизат извън контрол (в добрият смисъл) и ми се е налагало лично да ги укротявам. Самото смесване на хората прави нещата интресни, а не някакви шоу програми. За съжаление българите обичат сеир и си го търсят.

Кое е най-щурото място, на което си правил секс?

Преди Grindr ерата, повечето заигравки се случваха outdoor. Беше доста по-вълнуващо от сега и мога да кажа, че имам доста приключения на обществени места. Иначе първосигнално в главата ми излиза лифта Teleferico в Мадрид.

Имаш ли фетиши и какви са те?

Моите илюстрации нагледно показват моите фетиши. Харесвам спортното облекло – чувствам се добре в него и до известна степен го фетишизирам. Притежавам арне, но не съм BDSM ентусиаст. Нашето парти има дрескод – sport & fetish, който разбира се не е задължителен и отворен за интерпретация. Обикновено аз давам тон с тематично облекло, но идват и хора, които си личи че са се постарали. Има един чалгарски рефрен “dress to impress”, който е много популярен в България и води до жалки резултати. Когато философията е “dress to express”, резултатите са много по-добри!

Следващoто парти от поредицата GAY & QUEER Club Night е на 23-ти ноември, събота, от 23:00 часа в Tell Me Bar, София. Дрес кодът е sport & fetish, а музиката отново ще бъде disco, house и techno. Зад пулта застават DJ Kaloo и DJane Disco Manga. Повече инфо можете да откриете тук и във Facebook.