Препубликуваме пълния текст от блог-поста на Христо Копаранов с негово разрешение. В него той излага позицията си относно спряното драг шоу в Пловдив. Събитието под надслов Gender Bender Drag Show беше планирано да се случи в края на май като локален предшественик на София Прайд на 9 юни. Малко след обявяването му във Facebook собственика на заведението, в което е трябвало да се проведе, получава над 150 заплахи по телефона от крайно десни екстремисти, свързани с агитката на футболния клуб „Ботев Пловдив“. В крайна сметка от съображения за сигурност се взима решение събитието да се отмени.
За края на май 2018 г. по време на председателството на България на Съвета на Европейския съюз (ЕС) в европейската столица на културата беше предвидено да се направи скромно събитие, наречено „Джендър Бендър“. Идеята на събитието беше да е драг шоу, където всички се забавляват с драг програма, да е весело и забавно. Шоуто не се случи. Беше отменено поради обаждания от агитката на „Ботев Пловдив“, че ще има провокации и размирици. Заради това, че едни хора са решили да се забавляват на закрито. Не на открито, не както е модерно да се повтаря съгласно актуална опорка „пред очите на децата, които ще се развратят“. А на закрито. Просто едни хора искаха и успяха да развалят партито на други хора, защото не ги харесват. И бяха готови и на кръв за целта. Не ми се мисли дали не бяха готови и на българското Орландо.
А като стана дума за „децата“. Това, макар и от друга агитка, са същите тези хора, чиито деца се разхождат по пистите на футболни мачове, изрисувани със свастики и правещи нацистки поздрави пред десетки хиляди. И които в опит да излязат от тази ситуация твърдят, че не знаят кой е изрисувал децата им. Някой е правил нещо по тялото на децата, а хората си пушели и говорели с приятели. Нали. И аз така си мислех.
Няма какво да се лъжем – това са двете Българии. Едните искат да имат равни права като другите, да не бъдат убивани, бити и малтретирани заради това, което са. Другите искат да бият и убиват хора заради това какви са. И искат да запазят децата си от „християнските ценности“, като ги възпитават, че няма нищо лошо в нацистките поздрави и свастиките по гърдите.
Отдавна вече „да не ми парадират“ и „да си го правят вкъщи“ не е позиция. Защото тази позиция е мълчалива подкрепа не за тези, за които принципно казваме „аз нямам против тях, даже имам такива познати“. Позицията „да си стоят вкъщи, в килера, в клозета и да не се подават от там“ е мълчалива подкрепа за тези, които заплашват, хвърлят бомби Молотов, бият жените си вкъщи след третата ракия. И рисуват свастики по децата си. Така де, не знаят, че някой рисува свастики по децата им.
Така че извадете си главата от пясъка и решете кое е злото и врагът. Като за улесняване на избора – джендърите или свастиките…
Христо Копаранов
