Д-р Ивайло Паков: „В България липсва ваксината за превенция на Mpox“

Д-р Ивайло Паков е инфекционист. Повече от 6 години работи в Клиниката по инфекциозни болести към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – гр. Плевен, където лекува и консултира и пациенти с ХИВ. Преподава в Медицинския университет в гр. Плевен. Предоставя медицински консултации, включително за превенцията на HIV, в единствения общностен недържавно финансиран център за сексуално здраве Checkpoint София. Има интереси към медицинските аспекти на остаряването с ХИВ. Член на Европейската клинична асоциация по ХИВ/СПИН.

Д-р Паков, каква е причината у нас да се появяват случаи на маймунска вариола, известна като „Mpox“?

 
Банер Кабинет Дъга – 728×90
 

Ще започна с това, че за да не стигматизираме пациентите, ще използваме коректния израз „Mpox”, вместо придобилият популярност, но напълно точен – „маймунска шарка“. Редно е да се спомене, че вирусът на Mpox, е известен още от 50-те години на XX век, когато е изолиран от маймуни в зоопарк в Копенхаген. Поради този факт заболяването, причинено от вируса, е по-популярно с названието „маймунска вариола“, което не е особено точно от научна гледна точка, тъй като не маймуните, а африкански гризачи са основния източник и естествен резервоар на инфекцията, много подобно на естествения и дискутиран през годините източник на вируса на COVID-19 в природата. Впоследствие през 70-те години е докладван първият случай на заболяването сред хора и дълги години то остава единствено на територията на Централна и Западна Африка. Едва през 2022 г. за първи път се съобщава изключителен ръст на Mpox в Европейския съюз, САЩ и други нетипични за инфекцията страни, като по-големият брой от случаите не са свързани с пътувания в ендемични за инфекцията региони в Африка. СЗО докладва за над 97 000 инфектирани и над 185 починали от Mpox за периода след 2022 г. Вероятната причина са изменения в ДНК-то на вируса, които го правят по-лесен за предаване и възприемане сред хората. В икономически развитите страни центровете за сексуално здраве са първите места, където хората със симптоми на маймунска вариола търсят помощ. До момента в България има докладвани общо 5 случая на Mpox – 4 през 2022 г. сред лица с данни за пътувания в чужбина и последния случай едва преди няколко дни, при който няма данни за пътувания извън страната. Истината е, че случаите на инфекцията са вероятно в пъти повече, но поради по-често лекото протичане или страх от социална изолация хората не се обявяват официално и търсят начин да заобиколят системата. По този начин се създават условия за съществуване на една „малка тлееща епидемия“, която впоследствие може да е източник и на нови случаи.

Кои са основните симптоми и рискове за предаване на Mpox?

Инкубационният период или времето от момента на инфектиране до проява на първите симптоми варира от 5 до 21 дни, като най-често е от 6 до 13 дни. Заболяването започва с обща отпадналост, умора, втрисане, главоболие, болки по мускулите и подути лимфни възли, което го прави неразличимо от повечето вирусни инфекции. В рамките на три дни от първите общи симптоми се появяват обривни единици обикновено по лицето, ръцете, краката и около гениталиите и ануса, като преминават през различни етапи. В началото наподобяват петна, впоследствие се превръщат в пълни с течност мехури, които постепенно се покриват с корички, маркиращи момента на оздравяване, отнемащ от 2 до 4 седмици. Пациентите са потенциален източник на инфекцията през целия описан период до отпадането на последните корички. Вирусът на Mpox се разпространява чрез директен контакт с лезиите или телесните течности на инфектирания човек. Предава се още чрез респираторни капки по време на директен и близък контакт – лице в лице над 3 часа. Възможно е Mpox да се разпространи чрез директен контакт с течности на инфектиран човек или с инфектирани с вируса предмети, спално бельо, дрехи. Не е доказан напълно сексуалният път на предаване и Mpox не се асоциира с единия или другия пол. Заболяването погрешно се счита за разпространено само сред мъже и то тези правещи секс с други мъже (MSM). Причината е вероятно по-честите интимни контакти с повече партньори в тази популация, които допълнително биха улеснили предаването на вируса. По-голямата част от инфектираните се възстановяват без усложнения, като смъртността от заболяването е под 1%.  

Как се лекува Mpox?

При по голямата част от инфектираните пациенти извън ендемичните африкански региони, Mpox протича сравнително леко с предимно грипоподобни прояви, локални кожи лезии и остатъчни козметични дефекти, които се поддават на лечение с познати общоукрепващи хранителни добавки, имуностимулатори и витамини, както и локални дерматологични средства. При риск от вторично инфектиране с бактериална инфекция, особено при лица с имунен дефицит е уместно включване на локален или перорален антибиотик. Рядко се налага прием в специализирано болнично звено. Силно препоръчително е лицата с доказана диагноза да се изолират до оздравяване в самостоятелни стаи, да носят маски и дрехи, покриващи засегнатите от обрива части на тялото и да използват индивидуални кърпи, прибори и други лични принадлежности. Към този момент единственият перспективен антивирусен медикамент Tecovirimat, първоначално разработен и одобрен в готовност при възможни пробиви от вариола, показва и изключително добър ефект в лечението на Mpox в проведените клинични изпитвания. Медикаментът е наличен в САЩ и страните от Западна Европа, като се отпуска по специални показания и не може да бъде закупен свободно от аптечната мрежа. Не е дискутирано внасянето на запаси от медикамента в България. 

Можете ли да ни разкажете за ваксините за Mpox? И за достъпа до тях?

Поради голямата прилика със smallpox вируса, причиняващ т.нар. едра шарка (човешка вариола), използването именно на вариолната ваксина значително намалява риска от заразяване (над 85%) и/или тежко протичане при инфектирани с Mpox. Разработени и налични са две ваксини, като едната от тях, популярна с 3 различни търговски наименования Jynneos® / Imvamune® / Imvanex®, е предпочитана поради значително по-малкото до липсващи нежелани странични ефекти. Включва прием на две дози с интервал помежду им от четири седмици за постигане на максимална ефективност. Ваксинираните се считат за напълно ваксинирани и защитени срещу Mpox около две седмици след поставената втора доза. Ваксината е налична още от 2022 г. на територията на САЩ, Канада, Западна Европа и други икономически развити страни за профилактика както на  лица с доказан контакт с друг заразен с Мpox, така и за хора с рисково сексуално поведение (голям брой сексуални партньори) и/или доказана и лекувана в миналото сексуално-преносима инфекция (включително HIV).  Вече близо 2 г. липсва информация за получени ваксини срещу вариола в България и към момента е невъзможно провеждането на профилактика срещу Mpox, включително и при медицинските специалисти, които биха имали потенциален професионален контакт със заболяването.

Как да се предпазим от инфектиране от Mpox?

Предвид вече повсеместното разпространение на инфекцията в над 115 страни е неуместно да се коментира редуциране на пътуванията било то с лични или професионални цели. Все пак в ендемичните африкански региони е редно да се избягва консумацията на месо с неясен произход и без подходяща топлинна обработка, както и контакт с гризачи. Обикновено обривът е ясно видим по открити части на тялото, откъдето е осъществено и заразяването. В подобни случаи е уместно да се избягва продължителен близък контакт с хора със съмнителен обрив и да се спазва добра лична хигиена, не по различна от ежедневната.