2020 година беше изключително особена и изпълнена с объркващи и противоречиви емоции за всички нас. Обърнахме се към някои от любимите ни читатели, които споделиха научените уроци и филмите/сериалите/албумите/книгите/новините, които са направили живота им по-търпим и цветен.
Как посрещна началото на пандемията?
Боян: В леглото. Работех и живеех в Лондон и успях да се заразя с ковид една седмица преди локдауна.
Бож: Началото на пандемията ме завари във Великобритания. Беше стресиращо. Следенето на новини, на това какво се случва и как се действа в България, а и по света, и неизбежното решение да прекратя визитата си по-рано от плануваното и да се върна.
Деян: Вкъщи. Бях се разболял от настинка и си взех болнични. След това се чувствах странно, че не трябваше да се връщам в офиса.
Митко: Началото ме хвана неподготвен. Трябваше да канселирам пътуванията, които бях планирал месеци напред, да прекъсна активното спортуване, защото нямах фитнес вкъщи, да минимизирам социалния си живот и т.н. Останах изолиран около два месеца, което не ми се отрази никак добре.
Йоана: Определено я посрещнах със страх, породен не толкова от вируса, колкото от неяснотата от случващото се и многобройните несигурности, пред които бяхме изправени.
Крис: Пандемията ме завари в малко немско градче, което и без това не предлага много начини за забавления. Това някак иронично помогна и да свикна с карантината по-лесно.
Влади: Бях в Испания и ни затвориха на 15 март. Мерките бяха супер строги: излизане от вкъщи само за работа, за храна или лекарства. В първия ден от затварянето времето беше прекрасно и се пекох на слънце на терасата. Тогава си помислих, че хич не е лошо това затваряне. Уви, следващите няколко месеца беше облачно и студено и планът ми за ежедневна слънчева баня съвсем не проработи.
По какъв начин пандемията промени живота ти?
Боян: Поради работата от дистанция успях да се прибера в България. От седем години не бях имал възможност да съм тук за толкова дълго и започнах да преосмислям как и къде да прекарам следващото десетилетие.
Бож: Контактите с близки и приятели се сведоха до минимум, което дори и за интровертен човек може да бъде доста потискащо. Пандемията ми показа и доста от хубавите страни на човечеството. Накара ме да оценя и да погледна по друг начин на неща, които преди това съм имал за даденост.
Деян: Eжедневието се забави, нямаше ги любимите ми събития, които съм свикнал да се случват ежегодно. Междувременно, започнах да отдавам по-голямо значение на малките неща и да бъда загрижен за здравето на близките и хората, които обичам.
Митко: Промени я по много очевидни, но и дълбоки начини. За първите вече споменах и смятам, че до голяма степен са обратими, защото в някакъв момент вероятно ще се завърнем към някаква нормалност. Притесняват ме повече вторите, защото са доста по-дълбоки и ефектът от тях тепърва ще се манифестира. Надявам се този кошмар да отмине възможно най-скоро, но съм сигурен, че ще остави трайни следи след себе си – върху психиките, обществата и икономиките ни.
Йоана: Научи ме да оценявам повече физическия контакт с хората и да го предпочитам пред която и да е социална мрежа.
Крис: Пандемията ми показа колко е важно да се грижим не само за физическото, но и за психичното си здраве. Заедно с това инвестирах времето си в креативни проекти и карантината ми даде предостатъчно време за това.
Влади: Пътувах много по-малко, сравнено с последните десетина години, това беше най-голямата промяна. Аз намирам и известен чар в това, не го виждам като нещо лошо. И като цяло животът през тази година вървеше като че ли малко по-бавно и това ми се струва хубаво.
Кой филм/сериал разнообрази дните ти най-пълноценно?
Боян: Реших да обогатя кино културата си и се накарах да гледам класически холивудски филми. Не знам дали любим, но запомнящ се с много camp и драма беше „What Ever Happened to Baby Jane?“ (1963) с участието на Бети Дейвис и Джоан Крофорд.
Бож: Тази година бях силно впечатлен от доста филми, но първосигнално в главата ми изникват две заглавия: „I’m Thinking of Ending Things“ на Чарли Кауфман и „Never Rarely Sometimes Always“ на Елайза Хитман. „I’m Thinking of Ending Things„ е филм, за който се говори трудно. Лентата събуди много противоречиви мнения сред зрителите, защото Кауфман за пореден път пише и режисира филм, който предизвиква зрителя да бъде нащрек за това, което се случва пред очите му. „Never Rarely Sometimes Always„, от своя страна, е филм, който изпъква отявлено с добър сценарий и изключителна актьорска игра от доста млади актьори. Това е драма, емоционална, но донякъде и социална, която показва борбата за взимане на контрол над собствената си съдба и решения.
Деян: Върнах се към сериала „Please Like Me“, който изгледах за втори път. Той се фокусира върху менталното здраве и има силни ЛГБТ+ сюжетни линии. От новите заглавия ме впечатлиха „The Queen’s Gambit“ и „Ratched“.
„Years and Years“Митко: Особено ми допадна сериала „Insecure“ с Иса Рей, който не бях гледал. Бинджнах и четирите сезона и го намерих за изключително освежаващ и новаторски в постройката на фабулата, в обрисовката на героите, в монтажа и изобщо в атмосферата, в която те потапя. Иса Рей е откритие и се надявам да я виждаме по-често оттук нататък.
Йоана: „Adventure Time“. Забелязах, че през изминалата година гледах доста повече анимации. Предполагам, че се случи така, защото носят някакъв комфорт.
Крис: Любимият ми сериал, който гледах през годината несъмнено е „The Legend of Korra“. Анимацията не е нова, но през карантината имах време да я гледам и за първи път попаднах на куиър персонажи, чиито чувства бяха представени толкова плавно и красиво.
Влади: Британският мини сериал „Years and Years“. Той си представя недалечното бъдеще през призмата на едно британско семейство и политическото овластяване на клоун политик в лицето на Вивиан Рук, изиграна брилянтно от Ема Томпсън. Семейството включва чернокожа снаха, сестра в инвалидна количка, гей брат, работещ с бежанци и сестра еко-активистка.
Кой музикален албум дефинира 2020-та година за теб?
Боян: 100 gecs – „1000 gecs and the Tree of Clues“ – ремикс албума, както и оригиналния „1000 gecs“. Хиперпоп сензация.
Бож: „Shabrang“ на Sevdaliza. В него певицата с ирански корени остава вярна на своето звучене, но и надгражда над дебютния си албум от 2017-та година. Текстовете са превъзходни, а аранжиментите на траковете са добре балансирани и изграждат една цялостна концепция.
Деян: „Future Nostalgia“ на Dua Lipa бе най-слушания албум от мен. Постоянно ми се искаше да се озова в някой клуб, където да потанцувам на парчетата.
Митко: „Disco“ на Kylie Minogue. Весел, но с едно такова горчиво усещане, породено от това, че не можем да го танцуваме там, закъдето е създаден – в клубовете, баровете, дискотеките. В него певицата остава непоклатимо вярна на себе си, успявайки да обнови за пореден път саунда си.
Йоана: Трудно ми е да направя избора си между „Chromatica“ на Lady Gaga и „Love Goes“ на Sam Smith. В „Chromatica“ успявам да се припозная, а мелодиите на „Love Goes“ ме оставят без думи.
Dua LipaКрис: „Future Nostalgia“ на Dua Lipa. Албумът ми даде надежда точно когато най-много имах нужда от нова музика, а всички отлагаха датите си на издаване с месеци.
Влади: „Fine Line“ на Harry Styles. Технически погледнато, албумът е от 2019-та, но аз го открих през 2020-та. Многопластов е, на моменти тъжен, но като цяло оптимистичен. Видео клиповете и въобще имиджът на Хари и желанието му да разчупва полови роли с външния си вид със сигурност имат значение върху начина, по който възприемам музиката му. Вдъхновяващо е да виждаш как някой израства.
Коя е любимата ти книга, която прочете през 2020-та година?
Боян: „Хаос: Да се създаде нова наука“ на Джеймс Глейк. В нея се обяснява началото и принципите на теорията на хаоса и множеството на Манделброт, което винаги ме е впечатлявало с психеделичността си.
Бож: „Swimming in the Dark„ на Томаш Йедровски. Сюжетът на романа е центриран около зараждащата се първа любов между две момчета през началото на 80-те години, в средата на насилствения упадък на комунизма в Полша, и проследява влиянието, което времето и тази реалност оказват върху отношенията между двама влюбени.
Деян: Отново се върнах на „Малък живот“ на Ханя Янагихара. Препоръчвам я на всеки, който обича качествена и сурова литература.
Митко: „The Sheltering Sky“ на Пол Боулс – един от най-важните романи на екзистенциализма. Изключително подходящо четиво за времената, в които живеем, поставящо въпросите за идентичността, мултикултурализма, глобализма, желанието да избягаш, да се загубиш, да скъсаш връзките, които те държат прикован към познатото, и съпътстващите суицидни импулси.
„Swimming in the Dark“ – един от ЛГБТ+ романите на годинатаЙоана: „Орландо“ на Вирджиния Улф – книга, към която ще се връщам още дълго време.
Крис: „The Artist’s Way“ на Джулия Камерън. Книгата е своеобразен 12-седмичен креативен мастър клас. Разбрах, че много от любимите ми произведения са написани вследствие на тази книга.
Влади: „Смелостта да бъдеш (част втора)“ на Младежка ЛГБТ организация „Действие“. Интервютата вътре са много автентични, много истински, представени по правилата на документалната журналистика. Но едно от най-впечатляващите неща е корицата на книгата, която е огледална: така всеки може да види отражението си до заглавието. Почти се разплаках, когато се огледах за пръв път.
Кой момент от годината ти даде надежда за бъдещето?
Боян: Възраждането на селския живот у нас и по света.
Бож: Сватбата на двама от най-добрите ми приятели през лятото. Приказна церемония с около 30 души присъстващи в полите на Родопите.
Деян: Новината, че кънтри легендата Доли Партън е дарила сериозна сума за разработването на ваксина срещу ковид.
Митко: Създаването на анти-ковид ваксината. Очаквам Moderna, както някога очаквах новите албуми на Мадона.
Йоана: Протестите срещу правителството бяха олицетворение на надеждата за мен. Мисълта за млади хора, които се обединяват, въпреки различията, и се борят за обща кауза топлеше и все още топли душата ми.
Крис: Победата на Джо Байдън и Камала Харис на изборите в САЩ. Може да сме далеч от тях, но решенията им ще се отразят на целият свят и силно се надявам те да са към по-добро бъдеще.
Джо Байдън и Камала ХарисВлади: Много са. Загубата на Доналд Тръмп на изборите. Инициативите за подкрепа на най-уязвимите около пандемията. Моментът, в който китайските учени направиха свободно достъпен генома на COVID-19, за да могат други учени да го ползват. Новините за успеха на ваксини. Речта на Урсула фон дер Лейен за състоянието на ЕС. Гласуването на Закона за българския жестов език.
Какво си пожелаваш за 2021-ва година?
Боян: Драг Рейс Югославия.
Бож: Колективна отговорност и доброта – само така ще успеем да преминем през изпитанието, което 2020 година ни поднесе и ще можем плавно, но сигурно, да се върнем към един нормален начин на живот.
Деян: Нещата да се нормализират, поне доколкото е възможно.
Митко: Да оставим пандемията зад гърба си и да можем да се докосваме отново.
Йоана: Да може светът да се справи с това предизвикателство и да осъзнае, че ние сме причината за него.
Крис: Да започнем да се обичаме повече и да започнем да работим за това да сме единни и да се подкрепяме.
Влади: Здраве, вдъхновение и последователност. И да се дипломирам.
