Целият свят говори за The Last of Us („Последните оцелели„), на HBO, причината е третият му епизод, който ни потапя в известния рефрен от иконичната песен на Риана – We found love in a hopeless place („Намерихме любовта в място без надежда“).
Бил и Франк се запознават 4 години след като Земята е преживяла апокалипсис, породен от мутация, която инфектира почти цялото население. Малцината оцелели се борят за оцеляване срещу чудовища, понякога в буквален, друг път в преносен, смисъл. И двамата на около 50 години, пълни противоположности, единият е интровертен, а другият екстровертен, единият има опит и е уверен в себе си, а другият е свенлив, по детски невинен и без никакъв опит, но с тежък характер, който компенсира всичко това.
Без да подозират, тази среща ще осмисли съществуването им. Long, Long Time („Дълго, дълго време“ е и името на епизода) ни показва 16 години от техните отношения на безкомпромисна, изгаряща и сърцераздирателна любов, която, както всичко в живота, е белязана от малки, но незабравими мигове (ягодите, ах, ягодите). Любов, която акцентира над важността да приемаме партньора ни такъв, какъвто е, да уважаваме различията си, но да се уважаваме безкомпромисно, дори когато трябва да приемем решения, с които не сме съгласни.
Мъри Барлет (скорошен носител на „Еми“ за The White Lotus) е очаквано безупречен, но комедианта Ник Офермън изненадва и показва неподозирани таланти като драматичен актьор, и то в роля, която е трудна за пресъздаване и би могла лесно да попадне в територията на карикатура в грешните ръце, не виждам как ще загуби статуетката „Еми“ за гост актьор в драматичен сериал.
Песента на Макс Рихтер – On The Nature Of Daylight („За същността на дневната светлина„), една от най-красивите композиции правени някога, допълва безупречните сценарий и режисура, и превръща въпросния епизод в безусловен шедьовър.
