Редакторът на PROUD.bg, Марко Марков, присъства на разговор с режисьора на номинирания за 8 награди Оскар „Moonlight“. Бари Дженкинс даде майсторския си клас в рамките на Международния филмов фестивал в Ротердам.
Нещата, които правят „Moonlight“ изключителен филм, са много. Осемте му номинации за Оскар са показателни за достойнствата на драмата на всяко ниво – режисура, сценарий, операторска работа, монтаж, музика и актьорски изпълнения. И макар да е доста скромен за човек с две номинации за Оскар, Дженкинс с охота разказа за майсторството на екипа на продукцията, съставен изцяло от негови колеги от Щатския университет на Флорида.
Но онова, което ме впечатли най-силно, бе начинът, по който 37-годишния мъж говори за своя главен герой. Шайрон е чернокожо гей момче, растящо в бедно, проядено от дрога предградие на Маями заедно със своята наркозависима майка. „Когато чуете това описание, си мислите, че знаете какво ще видите и чуете. Затова си поставих за цел да разкажа историята на Шайрон по начин, който се издига над тези категории и излиза от очакванията за жанра.“
По думите на Дженкинс, образът е в голяма степен автобиографичен, но с една важна особеност. Той е съчетание между неговото детство и това на автора на оригиналния сценарий – гей сценариста и актьор Тейрел Алвин Маккрейни.
Тейрел Алвин Маккрейни (в ляво) и Бари Дженкинс.Един от въпросите, които силно ме вълнуваха, бе защо Дженкинс, който е хетеросексуален, е решил да разкаже историята на гей персонаж в такава изключителна дълбочина, въпреки липсата си на личен опит с тази специфична идентичност. Режисьорът не бе изненадан от въпроса и отдели значително време, за да даде отрепетиран, но звучащ искрено отговор, който започна с неговото активно застъпничество за правата на ЛГБТ хората.
„Като чернокож мъж обаче, знам, че само добри намерения често не са достатъчни, за да пресъздадеш реалност, която не познаваш истински. Затова дълго време се колебаех дали съм способен да дам на Шайрън плътността и чувствителността, които образа въплъщава. Един ден се запитах ‘Ако сексуалността му го прави толкова различен, че да не мога да се оприлича с него, значи ли това, че тя го прави нечовек?'“
Дженкинс решава, че отговорът е не, и продължава с разработката на проекта. Следват много разговори с Маккрейни, който е другата половина от образа на Шайрън и гаранцията за автентичността му. С уверението на Маккрейни, че протагонистът е в сигурни ръце, Дженкинс добива нужната увереност.
Останалото е история. А на 26-и февруари, когато ще бъдат раздадени наградите Оскар, тази история може да бъде дописана със злато.
