Днес PROUD.bg ви среща с един от най-интересните съвременни куиър фотографи – Фабио Да Мота. Неговите снимки смесват най-често контрастиращи си елементи, а финалните резултати са естетически провокативни и красиви. С него си поговорихме за изкуството на връзването, поетичността в работата му и най-откачените спомени.
Здравей, Фабио! Разкажи на читателите за себе си.
Роден съм в Лондрина – относително малък град в покрайнините на Южна Бразилия. След тийнейджърските си години се преместих в Сао Пауло, където живях 15 години. Напоследък съм постоянно в движение, заради работата и проектите ми. От известно време нямам постоянен адрес. Като цяло, мога да обобщя, че съм 38-годишен номад, който живее някъде в Бразилия. Занимавам се с фотография и визуално изкуство. В началото на кариерата ми снимах предимно модата, културния живот и нощните клубове около мен. Между 2004-та и 2007-ма работих и в рекламна агенция. Междувременно, не спирах да снимам приятелите и партньорите си в апартамента, в който живеех. Тогава направих и първите голи снимки и портрети. През последните години се занимавам с Шибари и бондаж и се надявам да продължа да се развивам в тази сфера.
Може ли да обясниш за незапознатите – какво е Шибари?
Шибари е японски стил на бондаж, който е по-артистичен от обикновеното връзване на тялото, тъй като инкорпорира художествени мотиви, схеми и шарки. Много хора го считат предимно за еротична практика, но според мен, той може да бъде разгледан като самостоятелна форма на изкуство.
Кога започна да се интересуваш от бондаж?
Интересът ми към бондажа се пробуди през 2007-ма година, когато бях нает да направя специален материал за едно гей списание, което вече не съществува – казваше се Junior. Преди това имах различни интереси към фетиш полето, но тогава за първи път се докоснах до света на бондажа.
Кое е най-вълнуващото в бондажа за теб?
Най-вълнуващото в бондажа е факта, че ми позволява да контролирам други хора, да ги връзвам и да правя каквото пожелая.
Наблюдавайки изкуството ти, прави впечатление различния ти артистичен подход към бондажа. Може ли да разкажеш повече за това?
Несъмнено е така. Това е, защото с времето бондажът се превърна в нещо повече от фетиш и фантазия за мен. Днес той е част от авторския и естетическия ми почерк. Исках да се отделя от идеята за традиционния бондаж, който се свързва основно с болка и изтезания. Опитвам се да покажа, че тази практика може да бъде и красива, поетична и сладострастна.
Има ли други фетиши, които би включил в работата си занапред?
Да, разбира се. Това вече се случва. Току що приключих работата си по едно авторско порнографско издание (‘pornzine’), което се фокусира върху други фетиши като фистинг, футинг, писинг, мъже в бикини и т.н.
Съществува ли специфичен тип мъже, с които предпочиташ да работиш?
Не, изобщо. Всеки може да ме наеме. В началото на кариерата си, се упражнявах с приятелите ми безплатно. Понякога все още го правя за разнообразие. Харесвам всякакви мъже, стига да са отворени към идеята и да мислят палаво и мръснишки.
Разкажи ни любима или забавна история от опита ти като еротичен фотограф.
Случи се преди няколко години. Бях нает за първи път да практикувам бондаж с някого срещу хонорар. Не знаех кой ще се появи насреща. Когато отидох в хотела, в който ме извика се оказа, че е омъжен политик, който има съпруга. Съблече официалния си костюм и ме накара да го вържа. Искаше да се надърви за снимките, но беше твърде притеснен. Затова ми хрумна идея. Когато беше изцяло вързан, започнах да слагам щипки за дрехи по топките му. Нужно ли е да казвам, че само след няколко минути свършваше по най-несдържания и мощен начин?
Кое е най-странното предложение, което си получавал по време на работа?
Веднъж един мъж искаше да го вържа и да натикам цял куп секс играчки в него.
Фабио Да МотаЗа повече изкуство може да последвате Фабио Да Мота на https://www.instagram.com/damottafabio/
