Brussels Pony Club са белгийско дуо, творящо в дебрите на електронната музика. Хипнотизиращата музика на Parsifal и DkA озвучава редовно нощната ъндърграунд куиър сцена. Групата има сериозна българска фен база, тъй като вокалистът и текстописец на проекта живя и твори известно време в София. Свързахме се с Parsifal за да ни разкаже повече за дебютния им албум “Membership” и връзката му със страна ни.
Здравей, Parsifal! Кои са трите думи, които те описват най-добре?
Любопитен, страстен и висок, хаха.
Каква е връзката ти с България?
Живях за кратко в България преди три години, защото работих заедно с Войн де Войн за откриването на Æther – арт пространство в София. Освен това, редовно изнасях концерти там и организирах LollyPop LollyCock партитата в Tell Me Bar.
Кога започна да работиш по проекта Brussels Pony Club?
Може да се каже, че започнахме преди години. Първоначално беше просто експеримент. DkA си търсеше певец, с който да работи и ме извика за да пробваме една негова песен. Получи се изненадващо добре и докато се усетим вече бяхме минали отвъд първоначалното минималистично техно. Затова и създадохме Brussels Pony Club.
Поздравления за новия албум “Membership” (”Членство”)! Защо избрахте това заглавие? Какво е значението му?
Заглавието е много буквално. Това е дебютния ни албум и когато вие го слушате или си го купувате, вие ставате член на клуба на понитата. Ние приемаме всички и всеки може да стане член, затова и заглавието пасва. Искахме то да е кратко и да отбелязва началото на новата страница за нас.
Как би описал музиката в “Membership”?
Албумът e за светлите и мрачните моменти в живота. Всяка песен е за търсенето на нещо. Търсенето на място в света, но не за да се установиш, а за да го използваш като отправна точка към откриването на дълбоките скрити кътчета в душата. Има много болка в песни като “Warrior”, която е за търсенето на правилните думи, с които да намерим утеха след загубата на близък човек. Но болката е нужна за да има контраст с по-леките песни. Сенките не могат да съществуват без светлина.
Коя е любимата ти песен в албума?
Любимата ми песен е “Synchronize”, защото с нея открихме звученето си. Тя е мрачна и много куиър.
Коя е най-личната песен в албума?
Труден въпрос. Вероятно “Full of Despair”. Тя разказва за трудността да се приспособиш към нова страна и култура. Напомня ми за България. Написах я, докато живях там и много ми помогна.
Какво те вдъхновява?
Белгийските под-жанрове и субкултури, като new-beat и ню уейв музиката от 80-те, както и cold wave. И техно музиката, разбира се. Киното и изкуството също може да ме вдъхнови. За текстовете си, винаги започвам с въпрос, на който искам да си отговоря. Оттам текстът започва да се развива.
Кои са любимите ти групи и изпълнители?
Матилде Фернандез – французойка, която живее в Брюксел. Тя прави интересна музика и често се заиграва с правилата на музиката и композирането. Харесвам смелостта ѝ и визуалното ѝ представяне. Наскоро открих и интересна група от Киев – казват се Молчат Дома и свирят страхотен ретро cold-wave. Също така Men in Pain – куиър техно продуцент. През свободното си време слушам много джаз.
С какво куиър сцената в Белгия се различава от тази в България?
Куиър сцената е много по-видима и по-дружелюбна в Брюксел. Все още има доста работа за вършене в България, но докато живях там се запознах с много хора, които се борят за куиър каузата, което е хубаво. На куиър и гей сцената има доста общи проблеми, които присъстват и двете държави, както и навсякъде по света. Общността ни е разединена и това забавя прогреса. Трябва да се обединим и да се борим заедно, ако искаме истинска промяна.
Какво представлява едно типично шоу на Brussels Pony Club?
Купон! В рамките на един час си взимаме три кратки почивки, а през останалото време песните ни се сливат. Аз съм много въодушевен изпълнител и постоянно комуникирам с публиката. В края на концерта най-обикновено съм останал без тениска или още по-зле. (смее се)
Кой е най-забавния ти спомен от концерт?
Когато бяхме на един куиър арт фестивал в Антверпен, споделяхме обща съблекалня с група стриптизьори от Англия. Преди да излезем пред публиката им подхвърлих, че сцената е голяма и може да изскочат на нея, ако им се прииска. И точно това стана! Сцена, пълна с голи тела, които полудяваха. Обичам моменти като този, в които изваждаме пънк отношението от хората и ги караме да се изгубят в музиката ни.
Какво следва за Parsifal и Brussels Pony Club?
Сега ще промотираме албума и след това се надяваме да направим едно турне отново.
Специално послание за читателите ни?
Изправете се срещу безразличието, дори и да сте сами. Усмихвайте се на непознати. Танцувайте така, сякаш никой не ви гледа.