Много спекулации се въртят из медиите за т.нар.“Джендър идеология“, която реално не съществува, а под нея се има предвид борбата за правата на транссексуалните хора. Насаждани са фалшиви възгледи за какво се борим в действителност, които вредят на транс общността и целта на тази статия е да ги обори. Нека разгледаме за какво НЕ се борим!
Не искаме да тъпчем децата с хормони!
Повечето транс хора в обществото са против узаконяване на хормонално-заместителна терапия на лица, ненавършили пълнолетие. Предвид, че според законодателството на Републиката само лица, навършили 18-годишна възраст имат право да гласуват, сключат брак без съгласието на родителите си, консумират алкохол и тютюневи изделия, изтеглят кредит – на всички тези предимства може да се гледа като на животопроменящи, е нормално да заключим, че хормонална терапия в никакъв случай не трябва да се предписва на непълнолетни, тя е предпоставка за необратими промени в човешкия организъм и трябва да се разглежда като такава.
Не искаме да „направим“ децата транс!
Насърчаването на деца да са транс е приемливо само ако се сведе до предпазлив социален преход – начин на обличане, местоимения, име, прическа. Въодушевеното родителско имплементиране на едно дете, че то е транс, може да доведе до заблуда и обратен преход/detransitioning/ по-късно в живота, дълго след като необратими промени са се случили. Докато е важно да подкрепяме децата, също толкова важно е и да не ги насърчаваме прекалено в една или друга посока относно тяхната полова идентичност – нека сами стигнат до това заключение.
Не искаме да заличим биологичния пол!
Ако приемем, че полът не съществува, а е социална конструкция, то това не само би било сексистско спрямо жените и тяхната борба за равноправие, но също би било трансфобско – ако биологичен пол не съществуваше, то тогава нямаше да съществуват транс хора, нито пък мъже и жени. Съдейки по тази теория, всички щяхме да имаме равно количество възпроизвеждани хормони в организмите си. Но това не е реалността – като транс мъж мога да кажа, че биологичният ми пол е съществена пречка в живота ми, както и съществен разход, а незначитането на това принизява всичко, през което аз, както и много други, съм минал, до нивото на „прищявка“.
Не искаме да наложим нищо!
Повечето хора предполагат пола на отсрещния човек, базирайки се на вторичните му полови белези. Не е трансфобия да сгрешиш, а да „грешиш“ умишлено, за да унижиш този даден човек. Както има хора, предпочитащи партньорите им да са слаби, руси, синеоки или ниски, нормално е един човек да има предпочитание към партньора му да е роден същия пол, който изразява. Това не е трансфобия, а предпочитание. Например, ако погледнем назад еволюционно, впечатлението на хетеросексуалните и бисексуалните мъже от мощното дамско деколте произлиза от инстинкта им, че тази дама е много подходяща за кърменето на потомството им – не е сексизъм, а еволюционно заложено привличане към този специфичен аспект.
Не искаме да сме специални и да имаме специални права!
Попитайте който и да е транс човек дали ИСКА да е транс, отговорът ще бъде отрицателен. Лично аз бих дал мило и драго да се родя мъж, ала уви, не са се стекли така нещата. Всичко, което искаме, е да бъдем третирани наравно с хората с еднакъв биологичен и социален пол, да има регламентирана и наблюдавана от медицински лица хормонално-заместителна терапия и юридическата смяна на пола да бъде улеснена. Извън това, просто искаме нормален живот с нормална работа, нормални хобита и нормално допринасяне към обществото.
