Автор: Стив Лок
Covid-19 пандемията продължава да оказва безпрецедентен ефект върху всичко, което преди намирахме за ежедневно и нормално. Британската организация „We Are With You“, фокусирана върху изследване на психичното здраве на местната ЛГБТ+ общност, направи проучване за начина, по който пандемията се отразява на секса и интимността. От резултатите разбираме, че повечето куиър хора намират начин да се адаптират към промените, въпреки новите предизвикателства.
44% от интервюираните твърдят, че сексуалния им живот се е променил по време на пандемията. В някои случаи промените са малки и допустими, но в други те са опасни и биха могли да доведат до риск от попадане в критични ситуации, които трябва да адресираме навременно.
Оли е гей мъж на 32 години, който живее сам и ни разказа за продължителния си контакт с негов „приятел с привилегии“: „Заедно сме от четири-пет години, но отношенията ни са променливи, защото и двамата се съобразяваме с това, дали сме във връзка с други хора. Правим секс периодично от дълго време, той означава много за мен и това прави приятелството ни още по-силно. В момента от всичко най-много ми липсват прегръдките му. Прегръщали сме се само два пъти от март насам. Целувките също ми липсват. Определено интимността ми липсва повече от самия секс.“
Други търсят интимност от непознати. Скай от Кардиф споделя: „На всеки 60 дни си намирам нов непознат сексуален партньор, защото започвам да се чувствам отчаян и емоционално нестабилен.“
23% от интервюираните признават, че са започнали да се обръщат към по-тревожни сексуални практики и правят секс все по-често и безразборно, въпреки здравословните рискове. Много от тях твърдят, че компенсират за желанието да „купонясват“. Т.нар. chemsex партита, по време на които се използват опасните метамфетамин и мефедрон, продължават да се организират, а карантината е принудила някои от тях да се случват онлайн през Zoom и дистанционно пред камери. Тази форма на chemsex е дори още по-опасна, защото хората злоупотребяват с наркотици и алкохол сами и ако нещо лошо се случи, няма да има човек наоколо, който да помогне.
Гей двойките също се изправят пред трудности. Джейсън от Манчестър разказва: „В началото с приятеля ми се справяхме добре и сексуалния ни живот беше нормален. Моето желание за секс, обаче, намаля с времето. Вече дори не искам да ме докосва. Мисля, че двамата се изморихме взаимно от времето, което сме принудени да прекарваме заедно под тези обстоятелства.“
Голяма част от интервюираните признават, че често се обръщат към порното. Джеси споделя: „В един момент се притесних, че се пристрастявам към порното. Наскоро се разделих с приятелката ми и новата самота също не оказваше добро влияние върху мен.“ Според проучването 23% от интервюираните са започнали да гледат порно по-често от преди. В това няма нищо смущаващо и лошо, но когато е придружено от злоупотреба с вещества и изолация, може да бъде повод за тревога.
Оли твърди, че е започнал да консумира повече алкохол през последните месеци и заявява: „Да си силен означава да можеш да признаеш пред себе си, че пиеш повече отколкото трябва и че просто ти липсва това някой да те прегърне и да бъде нежен с теб. Първите стъпки са най-трудни, но не са невъзможни.“
ЛГБТ+ общността се е справяла с много трудности през годините. Много от нас си спомнят за несигурността по време на СПИН епидемията и нуждата от интимност тогава. Винаги сме се борили и сме намирали начин да се изправяме и да продължим да обичаме свободно. Нито една друга общност не е толкова тренирана да се адаптира към различните ситуации. Пандемията продължава да изкарва наяве новите трудности в борбата ни за сексуална интимност, но освен това ни припомня, че винаги можем да обърнем поглед назад към миналото за важни отговори.
