В навечерието на месеца на Прайд фондация GLAS организира премиерата на новия филм на Слава Дойчева “Черупки”, продуциран от Клас филмс. Събитието се проведе на 30 май в The Steps, където бе планирана и дискусия с авторите на филма.
15 минути преди началото на прожекцията организирана група от младежи с маски “Луков марш” и “БНС” се настаниха в залата с видимото желание за провокация. Въпреки това, до тях седнаха хората, дошли да видят историята на една лесбийка и трудната ѝ връзка с родителите и неприемането в семейството.
Това е поредното нападение срещу събитие на ЛГБТ+ общността през последния месец. Въпреки опита за физическо сплашване и проваляне на прожекцията, тя се състоя успешно. Гостите преодоляха страховете си, а Слава Дойчева и екипа на филма събраха кураж и представиха филма си с гордо вдигнати глави. В последвалата дискусия „неканените“ гости вероятно намериха отговори на част от въпросите, които не си бяха задавали преди това.
В емоционален пост една от присъстващите сподели във Facebook: „Писна ми да изтръпвам всеки път, в който съмнително облечен мъж (винаги си личи по обувките) прекарачи прага на пространството, в което се намирам. Писна ми да гледам как рояци момченца с тениски на БНС и Луковмарш прииждат и температурата пада с поне 5 градуса и даже слънцето сякаш рязко залязва. Писна ми да гледам кордони полицаи (уж викнати да ме пазят, да ни пазят), които си бъркат в носа, говорят си приятелски с хората, които искат да ме ритат в главата докато не ми се разтече мозъкът и в интерес на истината си вършат перфектно работата, за която са наети и за която им плащаме всички ние. Писна ми да не мога да гледам спокойно филми за мен и всичките ми приятели, защото нацистите са там, в залата, зад мен и нямам идея какво да очаквам. Писна ми на събития за мен и огромна част от любимите ми хора да се чуват най-силно гласовете на тия същите момченца, които нямат никаква представа за какво сме се събрали и ми писна моите думи да ми засядат в гърлото като камък все едно не ми е мястото да се обаждам. Писна ми да ме е страх където и да съм, когато и да е. На 21 години съм и това с рояците нацисти ми се случва за 3-ти път в зала. На открито са тройно повече тия пъти. Знам, че за жалост огромна част от приятелите ми тук много добре познават чувството да си затворен между 4 стени с цяла група съграждани, които откровено и открито те мразят в червата и биха пляскали ако умираш пред тях. За онези, които не знаете какво е – пожелавам ви така да си остане. Бих ви казала да дойдете на Прайд, да ни подкрепяте повече и по-шумно и да говорите с близките си и хората около вас за това – за внучките лесбийки, за транс децата, за гей братовчедите, за би племенниците и всички други куиър хора, които не познавате и не обичате, които обаче пак заслужават да живеят без да срещат насилие на всяка крачка.“
Симеон Василев от Фондация GLAS допълва: „Прожекцията можеше да протече по много начини, но най-важното е, че тя се състоя. “Историческа” бих я нарекъл, защото двете крайни гледни точки седнаха в една зала. До “националистите” седнаха гей хората. И всички, заедно, гледаха филм, съпреживяваха, всеки по своему, изкуството. Накрая имаше много аплодисменти. Те бяха за прекрасния екип на филма, начело с режисьора Слава Дойчева и продуцента Росица Вълканова. Но ги усетих и като аплодисменти за смелостта на всички куиър хора, които избраха да седнат, стол до стол, до момчетата, и едно момиче, с маски и на много различно от тях мнение. Защото повярвайте ми, да седиш до някой, който е силно против самия теб и против виждането ти за света е… ами, страшно.“
