Фондация GLAS и People of Sofia обединяват усилия в представянето на гласовете на ЛГБТИ общността в България в серия от интервюта и портрети. В днешната история ви представяме Иван.
Казвам се Иван. Прибрах се в България през 2013 г., за да стана учител в Самоков, а през последните 5 години съм учител по математика в няколко столични училища. През лятото на 1987 година майкта ми идва на екскурзия на българското черноморие, където за първи път я вижда баща ми. Любов от пръв поглед. Баща ми й подарява роза, следват 4 месеца телефонни разговори на руски език (майка ми говори унгарски, а баща ми – български). В началото на петия месец майка ми отново е в България, но този път й е поискана ръката. Половин година по-късно е вдигната международна сватба. Аз се раждам през 1990 година и си спомням детство, в което много пътувахме. Основно от България до Унгария и обратно.
Някъде на 13-14 годишна възраст започнах да осъзнавам, че съм гей. В този момент живяхме във Варна, учих в една от елитните гимназии в града. Интернетът все още беше през модем и нямаше много полезна информация онлайн. Исках да замина в чужбина и в десети клас заминах за Англия. Бях в Брайтън и за първи път видях на живо двама мъже да се държат за ръка на улицата. Вече минаха доста години, но мисля, че това беше един от първите моменти, в който си казах, че всъщност с мен всичко е наред.
People of SofiaСлед като завърших, реших да остана на острова и продължих да уча висше образование в Шотландия. Някъде в този период реших да споделя на родителите ми за сексуалната ми ориентация. Първо споделих на майката ми. Тя го прие с разбиране, даже ми каза, че знаела. Мисля, че основното й притеснение се въртеше около възможността за внуци. Баща ми го прие по-трудно. В първите 1-2 месеца искаше да ме праща на някакви “терапевтични” острови, за които бил намерил информация онлайн и давали ефект. Разбира се, аз отказах всички подобни предложения. В крайна сметка ми каза “ти си ми син”.
През 2013 година завърших бакалавърската си степен по икономика. Бяха ме приели да продължа с магистърска степен в Манчестър, но точно в този период се натъкнах на информация за Заедно в час, които по онова време търсиха млади хора, завършили университети в чужбина. Целта им беше да ги мотивират да се върнат в България и да преподават в нуждаещи се училища за 2 години. Кандидатствах, приеха ме и се озовах в Самоков. Първият ми час беше в 11. клас, бях много стреснат. Няколко месеца по-късно вече бях решил, че занапред искам да съм учител. След първоначалните две години реших да сменя малко работната обстановка и в продължение на 4 години бях част от екипа на Заедно в час, където се занимавах с обученията на новопостъпващите учители.
Явно любовта ми към преподаването е била много силна, защото през 2019 реших да се върна отново в училище като учител по математика. Бях много ентусиазиран, исках да променям. Вярвах, че нещата могат да се променят. През 2017 година срещнах настоящия си съпруг. Живеем заедно от деня, в който се срещнахме в градинката на Кристал. Две години по-късно сключихме брак в Дания с пищно дунавско хоро в двора на общината.
От две години сме родители на най-прекрасното дете. През всички тези години винаги съм бил открит за семейното си положение, пред колеги и пред ученици. Открит съм в смисъл, че не го крия. При въпроси за съпругата ми, винаги отговарям, че имам съпруг. Всички са го приемали окей, поне пред мен. Понякога отговорът ми е бил последван от кратка неловка тишина, но нищо повече. Аз често посещавам училищни събития със съпруга ми и детето ми и винаги всички много са се радвали. Разбира се, това е балон и ние много добре го осъзнаваме.
За всичките тези години в училище само веднъж моята сексуална ориентация се оказа проблем за родител. Всичко тръгна от там, че родителят не беше съгласен с оценките, които пиша на децата му.
People of SofiaОткакто със съпруга ми сме в брак, имаме закупен апартамент, каравана и кола. Разбира се, те не са общи, защото бракът ни не е признат. Детето ни по документи е с един родител. Не знам как да обясня чувството да имаш дете, но по документи всъщност то да не ти е дете. А детето има две любящи баби, двама любящи дядовци и една любяща пра-баба. В яслата всички знаят, че детето ни има двама бащи – тати и апа (на унгарски “апа” е татко).
Честно казано през годините сили са ни давали най-вече семействата и приятелите.
През лятото на тази година се приеха поправки срещу ЛГБТ-пропагандата в училище и нещо още по-тревожно, дефинира се какво е нетрадиционна сексуална ориентация. За щастие директорите на училищата, в които преподавам и учениците, на които преподавам са над тези неща и лично аз не чувствам промяна за сега, но имам колеги, които споделят, че им е обърнато внимание за тези промени и би било добре, ако избягват ЛГБТ теми с учениците. Всички си спомняме какво стана във Варна и списъка с учители, който беше разпространен.
Аз проследих обсъжданията около тези промени и съм притеснен, защото ситуацията става непредвидима и прекалено несигурна. Това накара мен и съпруга ми да търсим възможности за реализация извън България. Не искам да правя драма от това, но аз като учител съм учен да правя всичко възможно за всяко едно дете, така че то да се чувства уважено и прието.
Понякога е много трудно, изискват се трудни решения, с които не всички са съгласни, но в крайна сметка се бориш за всеки един ученик и не се отказваш. Всъщност, този закон прави точно обратното. Отправя послание към всички ученици с различна сексуална ориентация, а и учители, че трябва да си мълчат, да се крият и е напълно окей да бъдат преследвани и тормозени. Лишава ни от възможността да говорим свободно по различни теми, да мислим критично и да се себеизразяваме така, както бихме искали. За съжаление виждаме, че тези промени са само първа стъпка и техните вносители няма да се откажат. Вече на прицел са хората с увреждания и гражданските организации. Можем само да гадаем кои ще са следващите.
