В серия от портрети People of Sofia & GLAS Foundation разкриват как се справят с изолацията ЛГБТИ хората в България, които са сред най-честите обекти на предразсъдъци, стигма и език на омраза. Третата история е на драг кралицата Monica Loca Divastation.
Aз съм зъболекар, миналата година се дипломирах и вече една година работя по специалността си. Извън работата си съм Drag Queen – Monica Loca от Haus of Divastation. Ние сме група приятели, които се подкрепяме и се занимаваме с различни видове сценични пърформанси, драг шоута, трансформация, клубна култура, което не е свързано със сексуалната идентичност, всеки може да го прави, стига да иска.
Не ходиш така на работа?
Не (смее се). Ние сме лекари на първа линия с пациентите и е много трудно да се избегне заразяване. За моята възраст не е много притеснително, но се тревожа ако се заразя да не пренеса вируса на пациент. Сега имаме още по-строги епидемиологични мерки.
Има ли пациенти?
Не много, хората си пазят парите, идват само за най-неотложното.
Как дойде желанието ти да си Drag Queen?
Когато дойдох в София. Започна се с една перука, после токчетата, грим. Всяка вечер гледах уроци в интернет, експериментирах, пробвах, докато достигна това, което исках. После отидох на едно парти за Хелоуин, облечен така, след това започнах да участвам по клубове и така нататък.
Ти си дошъл да учиш тогава в София, а преди това, като ученик?
Не, не съм изпитвал нужда, дошло си е с времето. А и тогава така стана, че родителите ми разбраха за сексуалността ми.
Как се случи?
Прочели са лични съобщения. Бях се прибрал за Коледа, влизам да се къпя и тогава. После излязох и когато се прибрах на сутринта ми се стовари това. Имаше истерии, но не толкова големи, защото пък сестра ми е бисексуална и ми открадна предното лято spotlight-a. Беше, като цяло, весела година за тях. Но, поведението им в началото беше много обидно за мен – баща ми ми повтаряше как едва ли не предавам завета на предците си, на рода си, майка ми се страхуваше дали знаят съседите, познатите ни. Баба ми беше единствената, която ме попита добре ли съм, щастлив ли съм, ок ли си, сам ли съм? Беше учудена от реакциите им, тези хора не гледали ли телевизия, не четат ли вестници, за нея нямаше нищо ненормално. Та, взеха и прочетоха някакви неща, но все още свикват. Баща ми всеки път като ходи на църква се молел да се оправя. Майка ми е по-спокойна вече, имаше един период от 4 години, в който това беше тема табу, но сега даже искаше да идва тази година с мен на София Прайд, но пък той няма да се проведе. Догодина, ако все още е навита (смее се).
Липсва ли ти в момента това да се изявяваш, да си на сцена?
Да, естествено. Няма човек, според мен, който да е избрал да прави това и да не страда от сценична абсистенция. А и в момента, когато бяхме в изолация, да не можеш да излезеш в парка, да се видиш с приятели е неприятно.