Олег Загородний е украински телевизионен и театрален актьор. Роден е на 27.10.1987 г. в Киев, Украйна. През 2010 г. завършва Киевския национален театрален университет, работи в няколко украински театри, а след това и в Московския драматичен театър „Гогол“. Играе ролята на военния пилот Роман Матвеев в британско-естонската драма „Жар птица“ (Firebird), в която се разказва за любовната история между двама войници в съветска база в окупирана Естония. Представянето на филма за първи път пред българска публика се случи в средата на юни, в рамките на София прайд филм фест. За тази премиера Олег Загородний не успя да пристигне в България, защото нямаше разрешение от военните сили да напусне Украйна, но ще се включи в специалната втора прожекция, която ще се проведе на 4 юли 2022 г., в 20.30 часа, в Дома на киното.
Олег, благодаря Ви, че отделяте от времето си да поговорим. Къде Ви заварваме?
И аз благодаря. Пътувам през Полша за САЩ, където ще представим „Firebird“. Сега съм в Полша, пътувах много дълго, за да стигна до тук. Както знаете, в моята страна, заради ужасната инвазия на Русия, няма самолетни полети и пътуването е продължително и уморително. Надявам се тази война да свърши скоро и животът ни отново да стане както преди – да имаме възможност да пътуваме и да сме свободни.
„Firebird“ е определян като военна драма, в която се говори за невъзможната любов. За какво още?
Това е филм за любовта в нейните различни измерения. За някого това може да е просто филм за любовта между двама мъже, но за мнозина, които са отраснали в съветска Русия, както и за тези хора, които сега живеят под путинския натиск, филмът е за много повече – за това да бъдеш свободен, да обичаш искрено и да имаш избора да се превърнеш в това, което искаш, а не в това, което репресивната машина иска от теб. За мен филмът отразява и действителността, в която аз и украинския народ живеем всеки ден, защото някой е решил да „освобождава“ страната ни от нещо. Ние сме достатъчно свободни и щастливи, за да имаме нужда да бъдем „освобождавани“. Всеки ден в Украйна умират хора, защото избират да са щастливи и свободни.
Вие правихте ли опит да станете войник? Какво помагате сега на армията?
О, да, разбира се. Опитах се, но военните не приеха напълно сериозно това, че аз съм бил две седмици във военна база на НАТО, докато се подготвям за снимките на филма. Аз имам кафене в Киев, което ползвам за база, в която разпределям помощи за армията и останалите без храна или лекарства мои съграждани. Също така с малко предприятие в Киев шием дрехи и униформи за нашите герои в армията. Няма да се откажем. Защото Украйна трябва да победи.
Имате ли отзиви от представянето на филма в България?
О, да. Съжалявам искрено, че не успях да дойда на представянето в средата на юни, но за съжаление нямах разрешение от нашите военни сили да напусна Украйна. Искам сърдечно да благодаря за поканата на „Действие“ и Сашо Миланов, който направи много усилия филмът да бъде видян от българската публика в рамките на София прайд филм фест. След прожекцията имах възможност да говоря макар и онлайн с българската публика и съм очарован – почувствах се като у дома, както и почувствах обичта и подкрепата на вашата страна. Получих и много съобщения, част от които бяха много емоционални и искрени, с благодарност. Щастлив съм за това, че тази роля помага на хората да са автентични.
Скоро ще Ви видим в България. Вълнувате ли се?
Да! Ще бъда с българската публика на втората специална прожекция на „Frebird” на 4 юли, в 20.30 часа, в Дом на киното. Разбира се, искам да видя българските приятели, искам да говоря с тях, имам много да Ви разкажа. Зная, че се грижите за много мои сънародници и ще се радвам да бъда в прекрасната и очарователна София. Ще имаме възможност да поговорим и да се снимаме заедно. Ще бъде запомнящо се, надявам се.
