Нараства положителното отношение към ЛГБТИ хората в България

Национално проучване на агенция Алфа Рисърч, проведено през есента на 2023г., по поръчка на фондация GLAS, установява повишена запознатост на българските граждани с ЛГБТИ хората, с техните проблеми, права и мотивация. За периода от 2019 до 2023г. делът на заявяващите целенасочен интерес и респективно, отличаващи се с по-добра информираност, нараства от 24% до 28%. Значителен е и ръстът в дела на мнозинството българи, които не са търсили активно информация, но до тях са достигнали различни медийни публикации: от 48% през 2019г. до 67% четири години по-късно. С най-висока запознатост се открояват жителите на София и големите градове, жените, най-младите (18 – 29г.) и средните поколения (40 – 49г.).

Проучването е част от проекта „Гласове на общността“, изпълняван от фондация Глас, в партньорство с фондация Билитис, Асоциация на европейските журналисти-България и Осло Прайд, и с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е преодоляване на негативните стереотипи спрямо ЛГБТИ хората чрез кзомуникационна кампания, семинари и тренинги.

Водещи източници на информация са разговорите с приятели и познати (38%), постове в социални мрежи (33%), информационни предавания в медиите (30%) и информационни/новинарски сайтове (29%). Изключително важно е обаче какво е доверието в информационните източници. При три от водещите източници проучването установява висока степен на доверие: това са разговорите с близки, информационните предавания в медиите, информационните сайтове. Четвъртият активно ползван информационен канал – постовете в социални мрежи – е със значително по-ниска степен на доверие.

Един от факторите, които влияят силно върху отношението към ЛГБТИ хората е личният опит в общуване с тях: 35% заявяват, че познават хора, които се определят като хомосексуални, 25% – бисексуални, 6% познават някой, определящ себе си като ЛГБТИ. 15% заявяват, че лично познават еднополови двойки, други 32% – че знаят историята на такива хора.

Като цяло, нагласите на българите към ЛГБТИ хората са преобладаващо неутрални. Настоящото изследване потвърждава установената и в предишни проучвания тенденция, че с разширяването на личните контакти с ЛГБТИ, нараства и положителното отношение към представителите на общността. Най-голяма част (46%) смятат, че човек, определящ се като ЛГБТИ, е като всеки един от нас, а сред водещите характеристики, с които ги свързват намират място също „смели, отстояват идентичността си“ (18%), „образовани“ (16%), „творчески личности“ (15%), „с добри професии“ (12%) и др. Най-често споделяната негативна асоциация е „парадиращи със своята различност“ (24%).

Личното общуване с ЛГБТИ хора и по-добрата запознатост са предпоставка и за повече разбиране към проблемите, с които те се сблъскват. Така например, 68% смятат, че ако в горните класове в училище има ученик с хомосексуална ориентация той ще бъде обект на подигравка срещу 8%, които са на мнение, че би повлиял на другите да изберат такава идентичност. Според значителна част от анкетираните ЛГБТИ хората срещат враждебно отношение в различни житейски ситуации. Според 47% – при открито заявяване на идентичността си, според 46% – когато са на публични места, 36% – при отглеждане на дете, 33% – в училище, 31% – при търсене на работа.

Същевременно се очертава тенденция към отслабване влиянието на крайно враждебни и откровено манипулативни тези, чието разпространение също служеше за стигматизиране на ЛГБТИ хората. 36% не са съгласни, че хомосексуалността и трансджендър идентичността са психични разстройства, срещу 25% съгласни; 37% не са съгласни, че тази идентичност е само „западен феномен“, срещу 25% съгласни; 39% отхвърлят тезата, че ЛГБТИ хората са „педофили“, срещу едва 16%, които все още са склонни да я приемат и пр.

Регистрираните положителни тенденции, макар и все още плахо, показват променящите се обществени нагласи към ЛГБТИ хората. Подкрепата за важни за общността политики и по-конкретно, уреждане на статута на еднополовите двойки обаче продължава да е ограничена (34% одобрение срещу 27% неодобрение и 39%, които не заемат конкретна позиция). По-висока подкрепа идва от жителите на София и големите градове, високо образованите, жените, средните поколения (40 – 49г.).

Данните са от представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено от агенция Алфа Рисърч през ноември 2023г. сред извадка от 1000 души по метода на пряко стандартизирано интервю с таблети.

Финансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са само на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз. Нито Европейският съюз, нито предоставящият орган може да носи отговорност за тях.