Милен* е на 35 г. Архитект. Влюбен е в хубавата музика и разбира от нея. Мечтата му винаги е била да работи в радио и да представя на хората музиката, която ги прави по-добри.Искал е винаги да свири на пиано и да завърши музикално училище, но се спира на архитектурата. Милен, заедно с 19 момчета участва в група за взаимопомощ за хора, живеещи с ХИВ. Групата за взаимопомощ обединява хора, които се сблъскват със сходни проблеми, независимо дали това е заболяване, проблеми с взаимоотношенията или големи промени в живота. В такъв формат се споделят общи трудности, свързани с ХИВ, и преживяванията след потвърдената диагноза. Участниците в групата се спират на конкретни ситуации, проблеми или предизвикателства, като е възможно, при необходимост и с разрешение на участниците в групата, в някои срещи да бъдат включвани лекари, юристи или други специалисти при желание на участниците в групата.
Как се случи инфектирането с ХИВ при теб?
– Случи се както при повечето хора. Правих секс без презерватив с момче, което вече е било инфектирано с ХИВ. Предполагам, че той не е знаел за своя ХИВ статус.
Как научи?
– Научих, след като реших да си направя тест в CheckPoint София. Убеден съм, че на милата консултантка, която тогава ми направи теста, не й е било никак приятно да ме погледне в очите и да ми каже новината. За мен беше важно, че тя съумя да подбере правилните думи, да ме успокои. Каза ми, че животът не спира дотук. Каза ми също, че има терапия и с нея инфекцията може да бъде контролирана до края на живота. За мен, всъщност, ХИВ дойде, за да ми помогне да преосмисля начина си на живот. Първата ми реакция беше шок. Жесток шок. Започнах трескаво да мисля за битката, която ми предстои. Беше ми важно да намеря смисъл да не се предавам, за да продължа напред. Трябваше ми опора, която да ме насърчи да мисля, че ХИВ просто е предизвикателство в живота, с което трябва да се справя.
Кое ти помогна да се справиш по-лесно с шока, за който говориш?
– В първия момент, когато научих новината, и след като излязох от моментния шок, се помислих: „По дяволите защо на мен ми се случи това?! Какво ще правя? Кога ще умра?“ Тогава си поех дълбоко въздух и се сетих за близките хора, които са около мен – онези, които биха ме възприели такъв какъвто съм. Точно тези, които ще са до мен, когато имам нужда от тях.
Кой знае за твоя ХИВ статус?
– Знаят най-близките ми приятели. Реших, че трябва да им споделя, защото мога да получа както емоционална подкрепа, така и помощ, когато ми е трудно и се боря с мислите и страховете си. За първи път осъзнавам, че в живота ни трябва да има хора, които не са просто близки, а са много близки. Такива, които не говорят празни приказки, а действат, когато трябва. Крия ХИВ статуса си от всички останали – роднини, колеги. И то защото се страхувам как ще бъда приет и дали ще бъда разбран. И не само това – не искам никой да ми слага етикет на смъртноболен.
Кои са основните ти страхове, свързани с ХИВ?
– По-скоро се притеснявам от това обществото да не ме отхвърли заради ХИВ. В началото, когато разбрах своя статус, притеснението ми беше за това близките ми приятели да не ме подкрепят. Но открих, че споделяйки за ХИВ, без да се притеснявам от реакцията, картината се променя. Защото е важно да се знае, че никой не е застрахован! Незнанието води до страх – и аз, преди ХИВ, не знаех за това, че има качествени средства за превенция (PrEP, например). Освен това има лечение, което намалява вируса в кръвта до пренебрежимо малки количества и по този начин не може да бъде предаден при сексуален контакт без презерватив. Проблем на обществото е, че приемат ХИВ като смъртна присъда. А и методите за запознаване с ХИВ в близкото минало бяха шокиращи. Сега е нужно просто да се знае, че ХИВ не е чума. Събуждаш се, закусваш, отиваш на работа, излизаш с колеги или приятели, веселиш се – живееш по същия начин, по който и преди. Обаче има една разлика – приемаш всеки ден едно или две хапчета. До края на живота си.
Участваш в група за взаимна подкрепа на хора с ХИВ. Разкажи ни малко за това?
– Да, преди 5 месеца започнах да ходя в такава група. Вълнуващо, стряскащо, притеснително е, когато отидеш за пръв път на среща. Не знаеш кого ще срещнеш (познат, предишни секс партньори или дори човекът, от когото си се инфектирал). Аз съм от хората, които трудно споделят. Много трудно се отпусках и говорих за ХИВ и за всичко около него. Открих, обаче, че слушайки останалите в групата, това ми помага много да се справям и да си отговарям на въпроси, на които не съм намирал отговори. Затова насърчавам всеки, който е с ХИВ и е объркан или пък търси отговори, да се включи в група за взаимопомощ. За мен срещите доведоха до това да имам нови приятели, които разбират добре това, което преживявам, защото са в моите обувки. Освен това участието в групата ми носи повече увереност, познавам вече нови и интересни хора, а и е забавно. Няма по – позитивни хора. (смее се)
Кои са важните неща за ХИВ, които масово не се знаят у нас?
– Признавам си, че има доста неща, с които не съм наясно, но затова сме живи, за да се учим постоянно. И преди ХИВ не знаех много. Обществото ни, например, не знае, че човек с ХИВ статус, който приема редовно своите таблетки, е безвреден в сексуално отношение към своите партньори. Също така ХИВ вече не убива. Човек, носител на вируса, може да доживее дълбока старост. По-тревожно е, че медиците, които би трябвало да са запознати с новостите около вируса, са първите, които стигматизират живеещите с ХИВ. Това трябва да променим.
Групите за взаимопомощ не са психотерапевтични, въпреки че в тях се обсъждат чувства, преживявания и емоции. Запазването на анонимността и конфиденциалността е изключително важна задача на CheckPoint София и фондация GLAS и по тази причина са предприети всички действия за гарантирането им. През 2018 година CheckPoint София и фондация GLAS реализираха други 2 групи за взаимопомощ, в които участваха 19 момчета с ХИВ. Така общият брой на проведените групи през тази година са 4, като в тях са включени близо 40 млади хора с ХИВ. Освен за пациенти, CheckPoint София предоставя емоционална подкрепа и на близки и партньори на ХИВ позитивни, които също се срещат в група за споделяне и взаимна подкрепа. Вижте повече на www.checkpointsofia.info
*Името е променено.
