Дейвид Бартън е много повече от сбора на съставните мускули. Той е супергероят на Голямата ябълка, когото ще видим гордо да тръска стегнат задник в изрязани потници, пайети, разкъсани дънки и каубойски ботуши из нощните клубове на Ню Йорк. На 50 годишна възраст е толкова несъразмерно едър спрямо ниския си ръст, че отдалече прилича на ходещ гардероб. Грацията и елегантността не са сред силните му страни. За сметка на това, животът му минава под знака на тестостерона в най-бляскавия му концентрат.
Дейвид Бартън е Хълк на предприемачите, дозата чисти стероиди, от които всеки има нужда, особено ако живее в града на неспящите и иска да изглежда като корица на списание. В двадесетгодишната си кариера на фитнес гуру на нюйоркските парти величия, той успява да си изгради нещо като втора идентичност – колкото фалшива, толкова и привлекателна, експлозивен дестилат от амбиция, бизнес нюх и хипертрофирала мускулна маса. В зората на физ-културата, когато фитнесите са забутани зали с купища грозни железа, посещавани от странни типове, или международни вериги със скучен интериор и стандартизирана програма, нему идва гениалната идея да съчетае безгрижието на нощния живот с ревностната грижа за външния вид. Яхва уверено начеващата вълна на манията по вечната младост, която в рамките на няколко години, в края на осемдесетте и началото на деветдесетте, ще превърне градските хора в шизофренични копия на Бенджамин Бътън, и създава своята империя.
Дейвид Бартън израства между Куинс и Ню Джърси. „В юношеските си години имах огромен проблем с наркотиците”, признава той. „Тренирането ме спаси… Затова е толкова важно за мен.” Отваря първата си фитнес зала в запуснатото мазе на жилищен блок от седемдесетте, разположен на западна Петнадесета Улица, който става мигновен хит сред нарастващото гей население в квартала. Обляно в ослепителна светлина, мястото е невиждан хибрид между дискотека, където нонстоп бучи хаус музика, и музей на огледалата, издигнат в култ към тялото.
„Никога не бях тренирала преди. Този фитнес промени живота ми”, споделя Аманда Лепор пред в. „Ню Йорк Таймс”. Бартън често използва нейното хирургически издялкано тяло в постерите за рекламите си. Той има навика да пуска мис Лепор и други клубни икони да тренират безплатно, за да привлича нови клиенти. „Дейвид ми показа, че мога да извая тялото си с тежести”, продължава Лепор, „което е за предпочитане пред пластичната хирургия, защото имаш по-голям контрол над процеса.” Именно тук Бартън ще се запознае с бъдещата си съпруга, легендарната организаторка на нощни партита Сюзан Барш, след като й обещава, че ще направи дупето й по-кръгло.
През 1995 г. находчивият предприемач отваря клуб в Горен Ийст Сайд, познат като „пийп шоуто”. Тук атмосферата е доста по-спокойна, прилича на бар в хотел, от тонколоните се е лее лаундж музика, отговаряща на вкусовете на претенциозните и улегнали жители на квартала. Малко след това се запознава със съоснователя на „Студио 54” и хотелиер Иън Шрейгър, който го убеждава да отвори фитнес и в Маями. “От момента, в който за пръв път стъпих в залата на Дейвид Бартън, бях изумен колко ми напомня на Студио 54”, твърди Шрейгър. Клубът в Маями Бийч е открит през 1995 г. в хотел „Делано” и за нула време става една от горещите точки на Саут Бийч. „Дейвид знаеше по-добре от всеки друг във фитнес индустрията как да създаде и продаде образ, уникален само за него”, казва пред в. „Ню Йорк Дейли Нюз” един от най-известните му клиенти Келвин Клайн.
Бартън е нещо като знаменитост сред нюйоркските гейове. Като прибавим и колоритния му стил на обличане, не е за учудване, че отрано плъзват слухове за неговата хомосексуалност. „Имам всичките гени на гей, които съществуват, освен желанието да спя с мъже”, коментира той. „Но се радвам, че гейовете ме чувстват като един от тях.” Историите за случващото се в съблекалните на фитнесите му се разпространяват като градски легенди. През 2005 г., Карлос Соса съди компанията за нанесени „емоционални щети”, след като става свидетел на шокиращи секс сцени под душовете и в парната баня.
Приказките за хомосексуалността на Бартън не стихват дори след сватбата му със Сюзан Барш през 1995 г. Тя е парти иконата на града и е с 13 години по-възрастна от партньора си. На тържеството, спонсорирано от сп. „Плейбой”, са поканени около 1 500 гости. Кумове на двойката са Ру Пол и Тиери Мюглер, а мнозинството от четиридесет и трите шаферки са травестити. Барш застава пред олтара в свръх тясно боди на Мюглер, а младоженецът се перчи гол по пражки. Едногодишният им син Бейли е единственият представител на семейството, облечен подобаващо в чисто бял костюм. Истинска любов или пиар? Мнозина подозират, че е второто. „Беше толкова смешно”, спомня си пред в. „Ню Йорк Таймс” Кени Кени, организатор на партита. „Това беше пиар сватба.”
Бракът просъществува цели петнадесет години до декември 2010 г., когато двойката се разделя официално. За дълголетието на връзката несъмнено има вина единственият им син Бейли. „В общи линии, аз съм пълен травестит”, заявява Барш пред в. „Ню Йорк Таймс”. „Никога не съм мислила, че ще имам син. Но Дейвид ми го даде, и в крайна сметка поехме заедно на това невероятно пътешествие.”
Семейството обитава три апартамента в прочутия хотел „Челси”, където по различно време са живели или нощували Мерилин Монро и Артър Милър, Сид Вишъс и Нанси Спънджен, Робърт Мейпълторп и Пати Смит. По стените са окачени гигантски платна на супергерои от комиксите, спалнята е изцяло в червено с китайски легла за опиум, котката пикае в собствена тоалетна, а през входната врата се точи безкрайна върволица от ексцентрични личности. Представете си Вила Вилекула в диско вариант.
Междувременно Бартън продължава да отваря нови фитнес салони. Харчи средно по 11 милиона долара на клуб. Всяка нова зала е с различна концепция, вкоренена в културата и нощния живот на квартала, в който се намира. За да превърне бивша книжарница на Barnes & Noble в готическия „Астор Плейс”, където пултът на диджея е разположен в гигантска диско топка, Дейвид се бръква с 8 милиона долара. Подобно разточителство не вещае нищо добро. През януари 2011 г. двама бивши служители го съдят за тормоз, твърдейки че са били подигравани от мениджъри на компанията. Работодателят им обяснява, че ги е уволнил, защото са тренирали клиенти извън залата. Един месец по-късно, фитнес империята обявява фалит и се слива с калифорнийска верига спортни клубове, за да върне дълговете си от 65 милиона долара. Гланцовият живот показва чупливата си същност и започва да се руши като дворец от карти.
На личния фронт нещата не вървят по-добре. Бартън и Барш за пореден път хвърлят Ню Йорк в джаза този път с новината, че се разделят. Някои предполагат, че причината е работохолизмът на Дейвид, други го отдават на редовните му кръшкания. „Щеше да ми бъде еднакво скучно, ако беше работил по-малко и се беше връщал вкъщи в осем с въпроса „Къде ми е вечерята?”, заявява Барш. „Това не съм аз. Аз съм независима жена.”
През 2012 г. фитнес салоните „Дейвид Бартън” честват двадесетгодишния си юбилей с шумно парти в легендарния клуб „Копакабана”, където техният основател се изявява на сцена с електропънк групата си Liquid Blond. Подобаващо празненство за империя, която наброява сред знатните си поданици Марк Джейкъбс, Андерсън Купър, Келвин Клайн, Даниел Крейг и Рейчъл Уайз. Но то ще бъде и последното. През 2013 г. императорът се оттегля официално от трона, за да опита късмета си в други начинания. „Фитнесът беше моето дете и за мен бе вълнуващо да бъда начело на революцията”, са думите му пред в. „Ню Йорк Поуст”. „Оставям зад гърба си велика платформа и съм сигурен, че бизнесът ще продължи да процъфтява, но сега съм поел към следващата си революция.”
Димитър Пижев
