Фондация GLAS и фондация Билитис представиха резултатите от анкета, реализирана в периода септември-октомври 2020 година с цел допитване до хората от ЛГБТИ общността в България относно ефектите от Covid-19 върху живота им. Анкетата включва отговорите на 176 човека на различна възраст, представители от различни подгрупи на ЛГБТИ общността.
От общо 176 анкетирани, 41% посочват, че живеят при родителите си/семейството си. 35% живеят под наем, а 21% притежават собствен апартамент. 45% споделят, че живеят заедно със своите роднини/семейство, 21% от всички живеят с партньор/ка, 20% живеят самостоятелно, 7% живеят в собствена стая под наем, а 4% живеят в споделена стая под наем или в общежитие.
53% от анкетираните посочват, че не са изпитали финансови затруднения в резултат на противоепидемичните мерки заради Covid-19. 23% споделят, че са изпитали затруднения с разходите за храна и с разходите за наем/ипотека. 13% човека са изпитали финансови затруднения, свързани с разходите за лекарства, а 11% посочват, че им се е наложило да променят ситуацията си на живеене в следствие на ковид.
На въпроса “Как бихте описали психическото си здраве преди въвеждането на извънредни мерки във връзка с COVID-19?” 35% посочват, че психическото им здраве е било добро, 28% споделят, че е било на много добро ниво, 20% твърдят, че психическото им здраве е било по-скоро влошено 14% е било отлично.
Преди началото на извънредната обстановка 42% споделят, че физическото им здраве е било на добро ниво, 29% посочват, че физически са били много добре, а физически отлично са се чувствали 19% от всички анкетирани. По време на пика на пандемията и след въвеждане на новите мерки 40% са се чувствали в добро физическо здраве, 24% са се чувствали в много добро физическо здраве и значително по-малко хора са се чувствали в отлично такова – 7%.
На въпроса дали при хората, които водят активен сексуален живот, той се е променил по време на пандемията, 34% споделят, че сексуалният им живот е станал по-малко интензивен от преди. 52-ма, при 30,% не е имало промяна, 27% посочват, че нямат активен сексуален живот и само 8% споделят, че водят по-интензивен сексуален живот.
Мнозинството от анкетирани или 70% от хората, дали отговор на въпроса “Имали ли сте затруднения с достъпа до някоя от следните здравни услуги, предизвикани от пандемията на Covid-19”, посочват, че не са имали такива и не им се е налагало да използват здравни услуги и по-специални процедури. На въпроса “Имаше ли негативни последици за Вас като ЛГБТИ човек временното преустановяване на дейността на администрацията?”, мнозинството отговарят, че не са усетили никакви негативни последици като ЛГБТИ хора във връзка с ограничената или временно преустановена работа на администрацията. Някои от тях споделят, че са имали административни трудности и пречки, но не пряко свързани с това, че са ЛГБТИ. Пример за това е споделеното от един от анкетираните:
“Като ЛГБТИ – не, но не можах да започна работа известно време, защото нямаше как да си издам медицинско за работа.”
Този пример ни дава яснота за това колко уязвима е административната система в България и колко лесно може да се повлияе работата ѝ от извънредна ситуация като тази в следствие на пандемията.
Няколко души също споделят за трудностите, с които са се сблъскали в опитите си да намерят работа, а други споделят, че администрацията така или иначе не работи в полза на ЛГБТИ хората, което я прави недостъпна за хората от общността и през останалото време от годината, не само по време на пика на пандемията.
“Не, защото администрацията не работи в моя полза като ЛГБТИ човек, независимо дали работи по принцип.”
“Не, администрацията и властта в страната не се вълнуват положително и ангажират много с нас.”
От тези примери проличава недоверието на ЛГБТИ хората към администрацията и властта в България и се затвърждава усещането, че един ЛГБТИ човек по никакъв начин не е защитен, а даже обратното – че системата работи по-скоро във вреда, отколкото в полза на хората от общността. Те не вярват, че тя може да им съдейства по какъвто и да е начин, тъй като няма никакви включващи процедури за тях.
Данните от анкетата показват как се е отразила пандемичната ситуация и мерките, наложени в следствие на нея на живота на ЛГБТИ хората в България. Много голяма част от тях споделят, че поради наложените ограничения за социални контакти и излизане, е трябвало да си стоят вкъщи и да прекарат няколко месеца или при своите роднини, или при партньора си. За много ЛГБТИ хора това е бил изключително труден период лишен от много ценни контакти на живо, които често се явяват много важна подкрепа за един човек от общността. Голяма част от хората не водят открит начин на живот и разчитат предимно на контактите си с други като тях. По време на пандемията, когато тези контакти са били силно ограничени, това създава предпоставка за засилено чувство на изолираност, самотност, несподеленост и влошаване на психическото здраве.
Някои от хората идентифицират като голяма щета вследствие на мерките затварянето на общностния ЛГБТИ център – Rainbow Hub. За много от тях Rainbow Hub бе място, в което да могат да се чувстват спокойни да изразяват себе си, да се срещат с нови хора, да участват в различни общностни инициативи, както и да получават нужната подкрепа.
20% посочват, че са се чувствали много комфортно да изразяват своята ЛГБТИ идентичност в домашна обстановка. Комфортно са се чувствали 20% от анкетираните, докато най-голям е делът на тези, които са се чувствали неутрално по въпроса – 28%. За 16% това да са открито себе си у дома е било много некомфортно, докато за 12% е било некомфортно.
Мнозинството от ЛГБТИ хората, включили се в анкетата, споделят като основна причина за това да се чувстват некомфортно у дома негативните нагласи на родителите си/семейството. Много хора в общността имат хомофобски настроени родители, които са ги карали да се чувстват неприети и са ги тормозили психически заради тяхната ЛГБТИ идентичност, което от своя страна повлиява изключително негативно върху менталното им здраве и самооценката им.