В романа си „Опасни видове“ Сергей Шикалов разглежда ограниченията върху човешките права и свободата на словото, със специален акцент върху преживяванията на ЛГБТИ+ общността. Разказът му е едновременно личен и универсален – напомняне, че демокрацията и правата на човека не са даденост, а постоянна битка.
В този разговор авторът споделя как се е родила книгата, доколко романът отразява реални събития и защо литературата остава едно от най-силните средства за съпротива срещу потисничеството.
Какво ви вдъхнови да напишете Espèces dangereuses („Опасни видове“), публикуван от Éditions du Seuil?
За мен писането е независим процес. То надхвърля съзнателните намерения. Склонен съм да вярвам, че „вдъхновението“ се ражда от мислите ни в ежедневието – особено когато тези мисли са обременени от тревожни събития, а светът изглежда на ръба на разрухата. Спомням си, че бях в метрото в Париж, когато в съзнанието ми прозвуча едно от първите изречения на романа: „Дузина години човек съществуваше…“. „Човек“, тоест аз, но и цяло едно поколение от хора, стремящи се към свобода, но политически безразлични. Това беше през есента на 2022 г., точно след като Русия прие нови закони за още по-строго ограничаване на свободата на изразяване по въпроси, свързани със сексуалната ориентация и половата идентичност. Докато първоначалният закон от 2013 г. забраняваше разпространението на позитивна или дори неутрална информация за ЛГБТИ+ хората сред децата, новият цензурен закон разшири тази забрана за всички възрастови групи, превръщайки нетолерантността и хомофобията в официална държавна политика.
Роден съм през 1986 г. и израснах в постсъветска Русия – време, което ми даде възможност да стана свидетел на една различна страна. Въпреки многото икономически трудности, през 90-те години управлението на Елцин донесе кратък, но осезаем прилив на свобода на словото и художественото изразяване. Свобода на любовта също – такава, която успя да се задържи до началото на 2010-те. Espèces dangereuses е опит да изобразя една нетипична Русия – онази, която повечето европейци дори не биха могли да си представят. Това е романтизирана хроника на едно общество, изпълнено с надежда за промяна и демократично бъдеще, което в крайна сметка бе измамено от ултраконсервативните политици. Същевременно романът ми е предупреждение колко бързо могат да се променят нещата – дори в нации с „развити“ демокрации, които приемат правата си за даденост. Свободата е изключително крехка – навсякъде.
До каква степен романът е автобиографичен или базиран на реални събития?
Espèces dangereuses е колективна биография, като идеята за „колективност“ надхвърля понятието за общност. Всички събития, описани в романа, са истински, но не всички са лично мои. Френският език разполага с едно прекрасно, несъществуващо в другите езици, местоимение – „on“. В зависимост от контекста или намерението на автора, то може да означава „аз“, „ти“, „ние“ или „те“. Това ми позволи да превърна лични преживявания в колективни и обратно. „On“ е всъщност чудесен спътник.
Какво означава заглавието?
Заглавието Espèces dangereuses („Опасни видове“) е тъжна метафора за начина, по който руската държава възприема различията – включително тези, свързани със сексуалната ориентация или половата идентичност. В днешна Русия да си гей, лесбийка или транс човек изглежда като много по-сериозно престъпление, отколкото да си хетеросексуален мъж, който бие съпругата си, или пропагандист, призоваващ към насилие. Историята ни показва, че списъкът с „опасните“ групи непрекъснато се разширява. Сега, когато „международната ЛГБТИ+ общност“, която дори не съществува като юридическо лице, беше обявена за „терористично-екстремистко движение“ в Русия, нови изкупителни жертви се появяват на сцената – пацифисти, независими журналисти и дори „child-free“ пропагандисти (жени, които решават да не стават майки). Всички те вече са набедени за „предатели“.
Коя беше най-голямата трудност при разказването на тази история?
Да осъдя системата без да стигматизирам цял един народ. Днес, в Русия и не само там, е изключително важно да се прави разлика между „държавата“ и „нейния народ“. Има огромна пропаст между това, което хората казват (или са принудени да казват, за да оцелеят), и това, което мислят (но трябва да запазят за себе си, за да оцелеят). Мълчанието не винаги означава приемане. В наши дни то по-скоро е въпрос на инстинкт за самосъхранение.
По какъв начин литературата служи като оръжие срещу потисничеството?
Внимателно подбраните думи би трябвало да бъдат единственото оръжие, позволено на Земята. Книгите са далеч по-могъщи от телевизионната или радиопропагандата – защото карат хората да мислят. Ето защо именно книгите са първите жертви на цензурата. Винаги казвам: ако някъде видите забранена книга, непременно я прочетете. Това означава, че в нея има истина.
Как виждате настоящото състояние на човешките права и свободата на словото в Русия?
Отговорът е в новините. Достатъчно е да оставиш цветя на Мемориала на жертвите на политическите репресии в деня на годишнината от смъртта на политически опонент или да се изкажеш против войната, за да бъдеш арестуван и да се сблъскаш със сериозни правни проблеми. Полицията извършва анти-гей рейдове в барове и нощни клубове, прилагайки изключителна жестокост и унижения. Национално известни драг кралици вече трябва да се представят облечени като мъже, за да не бъдат арестувани за „гей пропаганда“. „Пропагандата на отказа от раждане на деца“ също се наказва с глоби като заплаха за „традиционните ценности“. Това са само няколко примера. Дали Джордж Оруел някога е предполагал, че неговата фикция ще стане толкова близка до реалността? И съм далеч от мисълта, че сме в последните глави на тази история.
В рамките на Месеца на франкофонията, Френският институт в България има удоволствието да ви покани на среща с писателя Сергей Шикалов по повод неговия роман „Опасни видове“. Събитието ще се състои на 6 март 2025 г. (четвъртък) от 18:30 ч. Разговорът ще се проведе с консекутивен превод, а входът е свободен с предварителна регистрация, форма за която ще откриете тук.
Събитието се организира с подкрепата на Фондация GLAS – комуникационен партньор на инициативата.
