Дебютният режисьорски филм на шведката Сара Джорденьо – „Kiki“ не открива топлата вода. Балната сцена в Ню Йорк бе представена на масовата публика още в началото на 90-те в безсмъртната документална класика “Paris is Burning”. Тогава почти никой не познаваше особеностите ѝ и тя представляваше новооткрита екзотика. Днес времената са различни. Вдъхновението от ъндърграунд средите се усеща навсякъде в популярната култура. Младите поколения имат достъп до интернет и историята е само на един клик разстояние.
Модерните времена и технологиите, обаче, не са разводнили нощната бална сцена ни най-малко. Тя остава недокосната от комерсиалното и продължава да носи онзи специален чар, който не можеш да опишеш, а само да изживееш. Доказателството за това е документираното в „Kiki“.
Разбира се, сравненията на “Kiki” с обичания “Paris is Burning” са неизбежни, заради повтарящия се обект на изследване. Също като предшественика си, филмът на скандинавската режисьорка успява да ни потопи в атмосферата на баловете с пулсиращите бийтове на музиката, самочувствието на участниците, таланта им, блестящите костюми, страхотните танци.
Фокусът в “Kiki”, обаче, пада най-вече върху личните истории на куиър общността, стояща зад страхотните нощни събития. Откровените истории на дискриминация (обобщени от въздействащата сцена, в която Gia Marie Love e обиждана и тормозена по улиците на Харлъм), ХИВ кризата в балната общност (сякаш времето е замръзнало в началото на 90-те) и отхвърлянето от биологичните семейства превръщат главните герои в потенциални жертви и мъченици. Те, обаче, отказват да бъдат губещи и преоткриват любовта в себе си на дансинга, заобиколени от себеподобни. Или както те ги наричат – ‘избрано семейство’.
Фокусът във филма пада върху факта, че kiki общността е малцинство в малцинството – то се състои от цветнокожи, латино и транс хора, които извън затворената си общност рядко чувстват принадлежност към околния свят. Избегнати са клишетата на документалния жанр – липсват типичните коментари, записани в студио. Историята е разказана емоционално от взаимодействието и диалозите между участниците. През обектива на Джорденьо, дори най-малкия топъл жест се превръща в лиричен момент.
Като цяло, “Kiki” няма амбициите да надмине постигнатото в “Paris is Burning”, но въпреки това успява да задържи интереса на зрителите и да ги погълне емоционално.
Прожекцията на Kiki е на 9-ти февруари от 18:30 в Rainbow Hub (ул. Любен Каравелов 24) и е част от поредицата събития, предшестващи първия по рода си бал в София GLAS Foundation presents: Glamortal Kombat Ball, който ще се проведе на 16 февруари.
