Теодора Ион-Ротару от Румъния е активистка за човешки права, фокусирана върху ЛГБТИ равенството. Тя завършва специалност „Журналистика“ и „Европейски науки“ в American University in Bulgaria – AUBG. Специализира „Репрезентация на интереси и европеизация“ в Европейския колеж в Белгия, докато учи към програмата „Европейски административни науки“. Работи за румънската ЛГБТИ+ организация ACCEPT от 5 години първоначално като комуникационен служител, а след това като програмен директор.
През годините си в ACCEPT ръководи мащабни комуникационни проекти, измежду които признаването на семейното равенство в медиите по делото „Коман, Хамилтън и ACCEPT“, както и инициирането на комуникационната кампания #stayhome с цел бойкот на румънския референдум за изменение на конституционната дефиниция за семейство, целяща да отхвърли еднополовите двойки. Теодора също е част от екипа, организиращ Букурещ Прайд, и е мениджър на всички настоящи проекти на ACCEPT.
Наскоро тя беше в София, за да се включи в международна конференция, посветена на брачното равенство и организирана от Фондация GLAS. Срещнахме се с нея, за да разберем повече за простиженията на Румъния в тази област.
На какъв етап от борбата за брачно равенство бихте казали, че се намира Румъния в момента?
– Първо, бих искала да уточня, че в Румъния не се борим за брачно равенство. Борим се за еднаква защита на всички семейства. За нас това е изключително важна концепция. Не смятаме, че бракът превъзхожда с нещо някоя друга форма на легално съвместно съжителство. Винаги сме се застъпвали за семейната защита, защото семейството само по себе си е разнообразно, то е нещо, което хората сами дефинират. Семейството не е обвързано с различните схващания, произлизащи от църквата или традициите. Семейството е обширна концепция и е нещо, което всеки има по един или друг начин. То е базирано на уважение и взаимно разбирателство, на подкрепа и обич. Мисля, че румънците разбраха това доста добре от самото начало, и смятам, че това е причината референдумът да се провали.
Всеки гражданин би следвало сам да определя собственото си семейство – не правителството, не държавата, не конституцията. Правителството, държавата и конституцията би трябвало само да защитават всички семейства под каквато и форма да са те. Ето защо ние се стремим към това да постигнем равенство в защитата на всички семейства. Случаят Коман беше свързан с това, защото всички доводи в румънския съд бяха базирани на Европейската конвенция за правата на човека. В члена, засягащ правото на личен и семеен живот, в тези клаузи и в решенията на Европейския съд за правата на човека постоянно се споменава, че еднополовите двойки имат правото на личен и семеен живот, както и на адекватна защита от държавата. В резултат на това решението за случая Коман е взето по скоро въз основа на еднакви семейни права.
Решението на Конституционния съд на Румъния донякъде е признание за това, че еднополовите двойки имат правото на личен и семеен живот в Румъния. Че имат правото да биват взимани също толкова сериозно от властите, колкото хетеросексуалните двойки. Че съвместният им живот е също толкова ценен, колкото този на хетеросексуалните двойки. Че имат правото да изразяват себе си като част от тези двойки не по-малко от когото и да било. Съдът също казва доста ясно, че еднополовите двойки имат право на юрисдикция и правна защита, имайки предвид всичките им права и задължения, идващи от това, че сформират семейство.
Според нас това означава права, засягащи общата им собственост, правно наследство, облаги, здравеопазване, осигуровки, данъци. Общо взето всички права, които всяка хетеросексуална двойка би имала след като е сключила брак. Сега в Румъния бе предложен законопроект за регистрирано гражданско партньорство, който съдържа всички тези базисни семейни права и базисни семейни задължения. Надяваме се той да бъде одобрен. Не мога със сигурност да дам срок, в който това ще се случи. Трудно е да искаме от същите членове на парламента, които преди няколко седмици гласуваха за това бракът да бъде вписан в конституцията на Румъния като съюз единствено между мъж и жена, да вдигнат ръка в полза на гражданското партньорство. Въпреки това смятам, че решението на Конституционния съд би могло силно да им повлияе и те да се убедят, че е възможно да направят нещо за правата, засягащи личния и семейния живот на еднополовите двойки.
Разкажете малко повече за референдума. Кои според вас бяха ключовите елементи за постигането на нещо, което би могло да бъде наречено огромна победа в борбата за равни семейни права? Смятате ли, че тази стратегия е приложима и другаде?
– Определено. Мисля, че хората навсякъде в източна Европа трябва да разберат откъде идват тези огромни движения срещу равенството за хората от ЛГБТИ+ общността. Те определено не идват от масата. Не идват от обикновените хора, които живеят в селата на Румъния и България, грижат се за животните си и се чудят с какво ще се нахранят утре или дали ще успеят да си платят сметката за тока. Техните основни проблеми нямат нищо общо със съществуването на ЛГБТИ+ хората. Тези движения идват отгоре надолу. От източници с неясно финансиране, източници, които са изключително неоткровени относно връзките помежду си, и според мен руските политически убеждения, които се опитват да разпространят из цяла Източна Европа.
Референдумът беше предложен в Румъния като начин ЛГБТИ+ общността да бъде използвана като изкупителна жертва в един дебат, целящ да настрои румънците срещу европейските ценности, срещу членството в Европейския съюз, срещу човешките права и може би да ги направи една крачка по близки до руската православна църква. Това е нещо, за което ние бяхме изключително прями. Нещо, за което предупреждавахме гражданите отново и отново. Защото искаме да живеем в страна с европейски ценности. Страна, която е свободна и независима. Страна, която не е повлияна или управлявана от Русия.
Също така сметнахме, че е много важно да обясним на всички колко разнообразно може да е семейството. Няма едно свято семейство, което трябва да е модел за всичко, защото в обществото ни днес има много начини да устроиш своите семейство и живот. В Румъния около 30 процента от децата са извънбрачни. Предполагам, че числото е подобно навсякъде в региона. Много от румънците се развеждат. Много баби и дядовци или лели и чичовци отглеждат децата на четирите милиона румънски граждани, които работят в чужбина. Така че начинът, по който хората устройват живота си у дома, е нещо лично, работата на държавата е да се грижи еднакво за всички.
Нещо друго, което гражданите наистина разбраха относно референдума, бе как едно огромно движение на омраза може да бъде размахано пред очите на хората и да бъде превърнато в циркова програма, която да отнема вниманието на хората от много наболелите и важни за обществото проблеми. Например икономиката, корупцията, липсата на инфраструктура, липсата на адекватно здравеопазване. Ако дадеш на хората тема на разговор, по която могат да спорят, отклоняваш вниманието им от управляващите.
Румънците отхвърлиха този референдум и общо взето казаха на управляващите: „Не, ще гледаме право във вас. Ще се застъпим за базисните си човешки права. Няма толкова лесно да ни излъжете. Няма да се оставим да бъдем манипулирани от идеята, че ЛГБТИ+ общността е заплаха за Румъния. Не, моето семейство е заплашено от други неща. Заплашени сме от бедността и положението на икономиката на страната. Заплашени сме от това, че не можем да си намерим работа в Румъния, която да отговаря на европейските стандарти за заплащане. Заплашени сме от това, че ако попаднем в болница, бихме могли да умрем, защото има животозастрашаващи инфекции в болниците из цяла Румъния. Заплашени сме от това, че може би няма да успеем да намерим добри училища, в които да запишем децата си“. И румънските семейства наистина разбраха, че това са истинските предизвикателства, с които трябва да се борят, а не гей хората. Те видяха референдума ,общо взето, като пълна глупост. Като един проблем, който не се нуждае от дискутиране.
От друга страна, коалицията за семейството, тази група от екстремистки и крайно десни организации в Румъния заедно с църквите, които подкрепиха инициативата, изгубиха много в този референдум. До октомври те можеха да се преструват, че представляват мнозинството от народа. Но това всъщност не е така. Те дори не представляват една пета от румънското общество.
Мисля, че политиците наистина осъзнаха, че начинът да спечелят хората не е чрез това да използват църквата като машина, която да им донесе гласове, а по-скоро чрез граждански и обществени организации, чрез разговори с малцинствата, чрез поемане на отговорност. Чрез това да бъдат социално ангажирани и чрез проявяване на повече разбиране относно искванията и нуждите на хората. Всичко това би следвало да бъде отрезвително за полиците в Румъния и региона. Хората вече не могат да бъдат излъгани. Те имат източници на информация. Румъния, за щастие, има свободна и независима медия, която казва истината. Разбира се, има някои телевизионни канали, които излъчват каквото им се каже, но цялостно медиите изиграха огромна роля в разпространяването на нашето послание относно референдума.
Искате ли да добавите нещо под формата на съвет към българите и българските активисти в борбата ни за равни права?
– Всъщност да, имам съвет за организациите в България, които се борят за различни каузи. Това, което видяхме в Румъния, беше много важно за нас. Видяхме феминистки организации, подкрепящи каузата ни. Видяхме как природозащитни организации, организации за хора с увреждания, организации за хора от етнически малцинства подкрепят ЛГБТИ+ равенството. Те застанаха срещу референдума и казаха много ясно: „Ако тези хора тук нямат равни права, в Румъния не съществуват равни права“. Всичко това не е просто една единствена кауза. Мисля, че българското общество има също толкова отговорност да застане зад ЛГБТИ+ правата, колкото ЛГБТИ+ организациите да се присъединят към други каузи за равенство и срещу дискриминация от всякакъв вид.