С историческо и противоречиво решение, Върховният съд на Обединеното кралство постанови, че транс жените не попадат в рамките на легалното определение за „жени“ по смисъла на Закона за равенството от 2010 г. Това означава, че за целите на този конкретен закон полът се определя единствено като биологичен, а не социален или правен.
Решението е удар за транс общността и застъпниците на транс правата, тъй като може да доведе до ограничаване на достъпа на транс хора до редица услуги — включително приюти за жертви на домашно насилие, болнични отделения и дори спортни клубове. В същото време то засилва дебата за баланса между правата на жените и транс хората — тема, която в последните години доминира общественото и политическо пространство в Обединеното кралство.
Съдът изрично подчерта, че решението му не е опит да дефинира какво е пол или джендър. Според съдия лорд Патрик Ходж, зам.-председател на съда, съдът не се произнася „дали транс жените са жени“, а разглежда конкретен юридически казус — тълкуването на понятията „жена“ и „пол“ в контекста на закона.
Макар че Законът за равенството вече позволява определени услуги да бъдат ограничени само за един пол при конкретни условия, до момента съществуваше правна неяснота как се прилагат тези правила към транс хора със сертификат за правно признаване на пола (Gender Recognition Certificate, GRC). Според друг закон – Закона за признаване на пола от 2004 г. – човек с GRC се признава като легален представител на своя избран пол.
Правният сблъсък, обаче, създаде несигурност сред институции и организации — например при управлението на женски приюти или болнични отделения. Сега Върховният съд ясно заявява, че в рамките на Закона за равенството думата „жена“ означава само биологична жена – независимо дали индивидът има GRC.
Правният ефект? Единствено транс жени с GRC могат потенциално да бъдат включени в политики и квоти за жени – и то само ако други закони го позволяват. Но дори и тогава, достъпът до тези услуги може да бъде отказан на база „обосновани възражения“ от хора от противоположния пол – според вече съществуващите клаузи в закона.
Британското правителство приветства решението, като заяви, че то „внася яснота и увереност“ относно прилагането на закона. Поддръжници на политиката за „биологични еднополови пространства“ също приветстваха съдебното решение. Междувременно, застъпнически групи за транс права реагираха с разочарование и тревога, предупреждавайки за рискове от маргинализация, дискриминация и дехуманизация на транс хората.
Юристи и правозащитници отбелязват, че решението е обемно (88 страници) и тепърва ще се анализира в детайли. То със сигурност ще има последици и за други аспекти на правото — например правото на отпуск по майчинство за транс мъже, които са бременни. Съдът отбеляза, че законът не третира транс мъжете като „бременни жени“ и така те не могат да се възползват от същите права.
Корените на казуса са в шотландско законодателство от 2018 г., което имаше за цел да увеличи броя на жените в управителните съвети на обществени органи. Според насоките на правителството, транс жени с GRC бяха включени в квотата. Групата “For Women Scotland” оспори тази интерпретация в съда, твърдейки, че квотите трябва да включват само биологични жени. След няколко съдебни битки, случаят стигна до Върховния съд — който отсъди в полза на групата.
Макар съдът да не е променил правния статус на транс хората със сертификат за полова идентичност, решението подчертава ясно разграничение между правния и биологичния пол — с дълбоки последствия за ежедневието на ЛГБТИ+ хората във Великобритания.
Дебатът за пространствата и транс правата далеч не е приключил. Но едно е ясно: с това решение транс хората в Обединеното кралство се изправят пред нова реалност — в която борбата за равенство и признание навлиза в още по-сложна фаза.
