Във времена, в които социалните мрежи изобилстват от фалшиви новини и подвеждаща информация, когато сме твърде заети да сеем разделение и да формираме лагери, ние се нуждаем от нашите ,,малки богове’’ (по Тери Пратчет), които да ни успокоят. След решението на КС социалните мрежи изобилстваха от разнообразни статуси по темата. Някои шеговити, други сериозни. Усещаше се, разбира се, и консервативният дяснореакционерски отенък. Зададох си въпроса, какво би казала самата Джудит Бътлър? Ето защо, за да успокоя повече себе си, но и съмишлениците си, направих шеговит пост в профила си във фейсбук. Изиграх във фантазията си епистоларен диалог между мен и Джудит Бътлър. Истината е, че това писмо беше единствено и само с шеговита цел, но то се радва в момента на над 500 харесвания в профила ми и 34 споделяния. И така, ето текстът от ,,писмото’’ на Джудит Бътлър до мен:
Здравейте, Ангелина.
Благодаря Ви, че ми писахте във връзка с последните събития в България. Въпреки че живея в Бъркли, отвъд Океана, съдбата на всеки един куиър човек по света за мен представлява интерес. Доколкото разбирам от Вас, българският конституционен съд е взел решение, че думата ,,пол’’, според българската конституция, има само биологичен смисъл. Въпреки че съм философ, теоретик и писател, а не юрист, ми е трудно да остана равнодушна към едно подобно тълкувание на понятието.
Обект на дългогодишни мои изследвания са темите за пола, половата идентичност и социалните измерения на пола. В една от най-известните си книги ,,Безпокойствата около родовия пол’’ разглеждам темата за пола. Ще опитам да го обясня, макар и необичайно за мен, по прост начин. Полът има както биологични, така и социални измерения. Полът не е само това как се раждам. Полът е и как говоря, какви жестове употребявам, по какъв начин се движа в пространството. Социалният ми пол е поредица от действия, които възпроизвеждам, като по този начин създавам впечатлението у отсрещния човек, че съм ,,мъж’’ или ,,жена’’. Т.е. тази поредица от действия и поведения е нещо, което аз научавам. Всъщност моят пол е една поредица от действия, които се вписват в определени обществени норми и стереотипи. Например, от една жена се очаква, че ще бъде тиха, остъпчива, емоционална, нежна, с плавни и фини движения, с дълга коса, грим и ще носи високи токчета. А за един мъж се предполага, че е с брада, доминантен, амбициозен, няма да показва чувствата си и никога не сяда с кръстосани крака в градски транспорт. Но всичко това са обществени норми и стереотипи. И те обслужват погрешната представа за бинарност на пола.
Полът има както биологичен, така и социален компонент. Той е нещо много по-комплексно. Ето защо ми се струва, че това решение на българския конституционен съд почива не толкова на юридически, колкото на политически съображения. Какви са те – Вие като по-добре запозната с местния контекст, сигурно бихте могла по-добре да прецените.
Надявам се да съм отговорила изчерпателно на въпроса Ви.
С уважение,
Джудит Бътлър
