„Рейнбоу картата“ на ILGA-Europe очерта тревожна тенденция в цяла Европа: права и свободи на ЛГБТИ+ хора се ограничават под различни форми, често под претекст за опазване на обществения ред или защита на „традиционните“ ценности. Унгария, Обединеното кралство и Грузия са сред най-тежките примери на потъпкване и ограничаване на правата на общността, но процесът е по-широк и системен. Въпреки че някои страни – като Полша, Латвия и Чехия – бележат напредък, общата картина сочи към засилване на авторитарни практики.
На фона на регреса в Европа, България също отбелязва обезпокоителни развития по отношение на правата на ЛГБТИ+ хората. Въпреки някои положителни съдебни решения и подобряващо се обществено мнение, институционалната и политическа среда остава враждебна.
Преследване и отказ на убежище
България продължава системно да отхвърля молби за убежище от ЛГБТИ+ хора от Русия, Беларус и Палестина, като някои от тях са незаконно задържани в закрити центрове.
Реч на омразата и заплахи
Мила Роберт стана обект на онлайн тормоз и смъртни заплахи след участието ѝ в концерт по време на София Прайд 2024. Кампанията на фондация Single Step за събиране на данни относно преживяванията на ЛГБТИ+ ученици предизвика враждебни реакции, включително проверки от институции и заплахи от страна на лидера на партия „Възраждане“ за отнемане на правото ѝ да работи с деца.
Съдебна реакция срещу омразата
Административният съд в София постанови, че изказванията на партия ВМРО срещу ЛГБТИ+ общността след филма „Змия“ на София Прайд Филм Фест 2021 представляват реч на омразата и дискриминация.
Законодателна репресия и дискриминация в образованието
През август 2024 бе приет закон, който забранява представянето на ЛГБТИ+ идентичности в училищата. Законът, иницииран от ПП „Възраждане“, бе остро критикуван от граждански организации като стъпка към институционализирана дискриминация и легитимиране на тормоз.
Свобода на събиране и културен натиск
Варна организира първия си куиър фестивал, но в същото време крайнодесни групи провеждат паралелни демонстрации срещу София Прайд. ПП „Възраждане“ предложи и законопроект за „чужди агенти“, насочен към правозащитни организации – мярка, напомняща за руските практики, която бе отхвърлена през септември.
Семейни права и правен натиск
Административният съд в Кърджали призна правото на две жени да бъдат вписани като родители на дете, родено в Австрия, в съответствие с решението на Съда на ЕС по делото „Бебе Сара“. Въпреки това, дирекция „Миграция“ отказва визи на трети страни членове на еднополови семейства, нарушавайки решението по делото „Коман“.
Пол и правна идентичност
Въпреки решението на Европейския съд по правата на човека по делото „Я.Т. срещу България“, страната продължава да няма механизъм за правно признаване на пола, което представлява сериозно нарушение на човешките права.
Здравеопазване и дискриминация
Поради липсата на прилагане на решението на Съда на ЕС по делото „Панчарево“, десетки деца в България остават без достъп до здравеопазване, а здравната система продължава да изключва транс и интерсекс хора чрез административни бариери.
Обществено мнение и надежда за промяна
Изследване на агенция „Алфа Рисърч“ показва подобрение в обществените нагласи – 36% от анкетираните вече не смятат, че гей и транс идентичностите са психични разстройства. Доклад на фондация GLAS разкрива и икономическите ползи от равноправието – страни с по-висока защита на ЛГБТИ+ права отбелязват и по-високо благосъстояние.
Докладът за България, изготвен от ILGA-Europe е достъпен тук.
