Няколко правозащитни неправителствени организации изпратиха открито писмо до основните европейски институции, в което коментират казуса с кандидатурата на София за домакин на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) и притесненията, изразени от група ЛГБТИ служители на агенцията относно зачитането на семейните им права при евентуално преместване на ЕМА у нас. Писмото е адресирано до Председателя на Европейския съвет, Председателя на Европейската комисия, Председател на Европейския парламент и Изпълнителния директор на Европейската агенция по лекарствата.
При предаване на документите за кандидатурата на София за домакин, премиерът Бойко Борисов заяви, че служителите на ЕМА и техните семейства ще имат безпрепятствена релокация в България и достъп до отлични условия за жилищно настаняване, образование, здравни услуги и възможност за работа. При представянето на кандидатурата на България в Брюксел на 19 септември 2017 г. заместник-министърът на здравеопазването на Република България Мирослав Ненков пък отговори на тревогите на ЛГБТИ служителите на агенцията, констатирайки, че всяка година в София има гей парад. Той заяви: “Тези хора не са дискриминирани у нас, българите са открити, живеят на кръстопът и са виждали какво ли не.“
„Този провал на българското правителство да разпознава неравенствата на ЛГБТИ хората в България и това отричане на проблемите и предизвикателствата, с които те се сблъскват поради своята сексуална ориентация или полова идентичност, идва като продължение на изявлението на премиера Борисов от 22 юни 2017 г. по повод десетата годишнина на София Прайд,“ се казва в писмото. „Пред българските медии той заяви, че ‘не трябва толкова да се парадира’ и че е абсурдно да се говори за дискриминация на ЛГБТИ хората в България.“
В писмото на НПО-тата се твърди, че притесненията на служителите на ЕМА са напълно основателни. Младежка ЛГБТ организация „Действие“, Фондация „GLAS“, Фондация „Ресурсен Център Билитис“ и Български хелзинкски комитет подробно излагат причините:
- Липсата на всякаква форма на узаконяване на семейството на лица от един и същи пол;
- Отказа на българския съд да защитава от домашно насилие лица, насилени от партньор от същия пол, защото не се вписват в правното понятие „фактическо съпружеско съжителство“;
- Липсата на сексуалната ориентация и половата идентичност сред признаците за престъпления от омраза;
- Резултатите от проучване на Агенцията на Европейския съюз за основни права, според което официалните лица, отговорни за прилагането на закони и политики у нас, често пъти хранят предразсъдъци спрямо ЛГБТИ хората, учебното съдържание не съдържа обективна информация за сексуалната ориентация и половата идентичност, много здравни експерти все още третират хомосексуалността като психопатология;
- Съгласно Rainbow Map за 2016 – системата за оценяване на ИЛГА-Европа, която показва националната правна и политическа ситуация в областта на човешките права на ЛГБТИ хората в Европа – България покрива едва 24%.
- В България липсва законоустановена процедура за промяна на пола. По тази причина признаването на пола на лица, които не се идентифицират с пола приписан им при раждане, е възможно единствено със съдебно решение.
- България е на дъното сред страните, членки на ЕС, по подкрепа за еднополовите бракове с едва 17% (при 61% средно за ЕС). Парламентарно представените политически партии от 1989 г. насам или открито се противопоставят на идеи в тази посока, или избягват да заемат позиция.
