Ник е българин, а Лонг – тайванец. Двамата са заедно от повече от пет години и живеят в Нова Зеландия с малкия си син Явор, който се появи на бял свят преди четири месеца след дълго и упорито търсене на сурогатна майка. Красива история, която си заслужава да бъде разказана! Свързахме се с Ник, за да си поговорим за ЛГБТ родителството и модерните представи за семейство.
Как се запознахте и как започна връзката ви?
Запознахме се в мобилно приложение Scruff. Срещнахме се на кафе една неделя, октомври 2013. Кафето продължи в гости и редовни срещи и вечеря у Лонг. Той готви страхотно. Запозна ме с приятелите си, а аз – с моите. Ходихме заедно на няколко излета. И така постепенно животите ни започнаха да се сливат. Година след това решихме да заживеем заедно и купихме къща в южен Окланд.
Кога и как решихте, че искате да имате свое дете?
След няколко месеца съвместно съжителство в голяма и тиха къща се роди идеята за деца. И двамата сме улегнали, обичаме домашния уют, не си падаме по шумни партита, обичаме децата. Роди се въпросът искаме ли деца и как може да стане това.
Защо избрахте това да се случи чрез сурогатна майка, а не с осиновяване?
Лонг е първороден син в семейството и в азиатската култура те се приемат за продължители на фамилията. Тъй като вече е на години, а никой от братята и сестрите му няма деца, той чувстваше натиск от родителите си, които не знаеха че е гей. Освен това, искахме да отгледаме детето от бебе, за да сме сигурни, че за възпитанието и характерът му ще сме отговорни ние. Отделно при планирането искахме децата също да са свързани кръвно помежду си и да са физически здрави.
Какъв беше процеса за намиране на сурогатна майка?
Както всичко останало – в Интернет (смее се). Шегата настрана, намерихме един онлайн форум за сурогатство в Нова Зеландия. Отне ни близо две години да намерим майка. За разлика от много страни, в Нова Зеландия сурогатството е безвъзмездно, което намалява възможностите за намиране на майка и принуждава към общуване с цялото й семейство. Покрай сурогатната майка се запознахме с мъжа й, трите й деца, родителите и приятелите й. Отделно използвахме клиника в Сан Диего за инвитро процедурите и така се появи Явор. Майката като видя любовта и грижите, които полагаме за Явор, предложи да износи още едно дете за нас и това ще стане тази година.
Как се отнасят вашите близки с факта, че сте двойка?
Родителите ми знаят за мен от 17 годишна възраст и отдавна са ме приели такъв, какъвто съм. С Лонг нещата бяха малко по-сложни. Родителите му знаят за нас вече, след като бяха при нас като се появи Явор на бял свят, но не споделят с роднини и близки. Сред моите роднини всички са големи фенове на Лонг, а и аз усещам вече някаква привързаност от страна на родителите му към мен, въпреки че комуникация липсва – аз не говоря китайски, а те не говорят английски.
Как приеха родителите ви новината, че ще имате свое дете?
Всички бяха много ентусиазирани и с трепет следяха развитието. От пътуването до САЩ, през ултразвуковете където за пръв път видяхме как бие сърчицето на Явор, до раждането, снимки, кратки филмчета и т.н.
Как се отнася обществото в Нова Зеландия с вас?
В Нова Зеландия обществото е уникално. Може би е в резултат на това, че страната е мултикултурна и всеки идва от някъде, но хората са много толерантни към останалите. Имаме пълна подкрепа на държавата, на колегите в работа, на приятелите, на обикновените хора. Отделно има много деца от най-различни семейства и средата е чудесна за отглеждане – има простор, паркове, детски площадки, чист въздух, море, реки, планини. Има достъпно държавно образование от ясла, градина, училище, та до университет. Явор ще свикне с всичко това.
Бихте ли отгледали детето си в България?
Не. Условията, за които споменах няма как да бъдат осигурени в България. Преди всичко, не мога да гарантирам физическа сигурност, нито на себе си и Лонг, нито на Явор. Обществото е прекалено агресивно, и ерозията на образованието и настъпването на фалшивите ценности, безнаказаност и корупция ще затрудни съществуването ни. Не ме разбирайте погрешно: имам професия, с която в България мога да осигуря чудесен материален стандарт без лишения, но не това е важно, ако постоянно трябва да мисля как да браня семейството си от безпочвената омраза на другите, дали ще бъда блъснат на пешеходната пътека, дали ще бъда пребит в парка.
Как преминава вашето време като родители? Какво представлява един средностатистически ден във вашето семейство?
В момента Явор е на 4 месеца и още не може да се придвижва. Всички познати ни уверяват, че това е много ценен период. Сутрин се буди, яде и си играе. Лонг остава вкъщи да се занимава с него, а аз отивам на работа. Като се прибера следобед го къпем, храним и аз се занимавам с него. Вечеряме и лягаме. Уикендите ходим на пазар, идват ни приятели на гости или излизаме да вечеряме навън. Явор се държи прилично – или спи, или се усмихва и никога не страда от липса на внимание, защото засега е единственото дете в компанията.
Малкият ЯворКакво мислите за актуалния скандал с билбордовете с еднополови двойки в България и българската идея за „традиционно“ и „нормално“ семейство?
Умът ми не побира как обществото може да скочи към демонстрация на любов. И то толкова ясно обяснена. Попитайте едно малко дете какво вижда. Най-вероятният отговор ще е “двама човека държат ръчички”. Нещо толкова естествено и близко до него. То няма да се запита, защо го правят или защо са двама мъже, защото още от детската градина се държим за ръце по двойки като излизаме някъде. На такава възраст, децата не познават понятие като ‘традиционно’ или ‘нормално’ семейство. Огледайте се само. Семейства без деца – по желание или поради здравословни проблеми. Един родител – най-често самотна майка с дете. Деца с разведени родители. Родители с осиновени деца. Разнополови семейства и, да, еднополови семейства. Наблягам на думата “семейство”, защото външните хората трябва да разберат, че не те определят кое е семейство. Ние сме еднополова двойка, живееща в собствен дом и отглеждаща дете и това е нашето определение за семейство. Не се нуждаем от мнението на други. Нашето семейство традиционно ли е? Не мисля. Нормално ли е? Естествено, че е нормално. Под нормално разбирам психически стабилно и като такова може да осигури качествен живот на всичките си членове.
Какво бихте посъветвали българските гей двойки, които искат някой ден да бъдат родители?
Следвайте мечтата си! Има начини и страшно много групи за подкрепа на хора във вашето положение от всякакво естество: за родители като вас, за правна помощ и т.н. Много хора са минали вече по този път. Обществата се променят с всеки изминат ден.
