Сензационната кабаретна куиър банда Sado Opera, родом от Санкт Петербург, ще се включи в първото от поредица партита на Julieta Intergalactica, озаглавени “Julieta’s Intergalactic Circus”. Датата е 7 февруари, часът – 23:00, мястото – Koncept Space (бул. Никола Вапцаров 6). Това се оказа добър повод да се свържем с ексцентричния колектив и да поговорим за посланията в музиката и вдъхновението им.
Здравейте! Как бихте се представили пред читателите на PROUD.bg?
Ще започнем официално – ние сме Sado Opera, куиър музикална банда и всъщност сме от Русия, а днес живеем и се подвизаваме в Берлин. Ще продължим по-неофициално – вълнуваме се за първото ни посещение в София и нямаме търпение да купонясваме с вас. Ще завършим възможно най-неофициално – нямаме търпение да се запознаем лично с вас.
През последните години предизвикахте сериозен интерес сред почитателите на европейската клубна сцена. Кога, обаче, се зароди идеята за групата ви?
Всичко започна преди 10 години в Санкт Петербург. Искахме да организираме парти и да направим такова шоу, каквото нямаше по онова време в града. Искахме да обединим хора с еднакви виждания и да вдигнем шум. Искахме да си кажем взаимно – ‘не сме сами’. В началото си бяхме пънк група. Излизахме на сцената с китари, с дамски чорапогащници и къси поли и се гаврехме с хомофобията, ксенофобията, мизогинията и мачизма. Това беше нашата форма на руски куиъркор.
Русия е изключително необичайна родина за състав като вашия. Обществените настроения там не са никак благоприятни за ЛГБТ+ общността. Как се приемаше шоуто ви там?
Всеки труден политически режим в историята провокира съпротива. И при вас е било така по време на режима на Тодор Живков. Макар и в Русия да има много хора, които разпространяват омраза, също така има и много смели артисти и активисти, които се борят срещу нея. Не мисля, че има нещо изненадващо във факта, че идеята за група като нас се е родила там. Първият ни голям концерт беше именно в Санкт Петербург – в клуб Стереобар, който вече не съществува. На влизане в клуба полицията ни нападна, защото уж не им харесваше грима ни. Ние продължаваме да си мислим, че всъщност много са ни харесали, но са били объркани от чувствата си. Извиха ни ръцете и ни вкараха в полицейската кола. Собственикът на клуба се намеси и успя да ни измъкне с преговори. Много сме му благодарни за това!
Вероятно сте чували и за руския федерален закон, защитаващ децата от информация, която се смята за опасна за традиционните семейни ценности. Той бе въведен през 2013 и е насочен предимно към т.нар. „гей пропаганда“. Той забранява повдигането на темата за ‘нетрадиционните’ сексуални практики, еднополовата любов и ЛГБТ+ идентичността в публична среда. Същевременно, обаче, съществува онлайн списанието O-zine, ориентирано към ЛГБТ+ младежите. Също така, искаме да споменем страхотните активисти Lolja Nordic, Bella Rapoport, Бори Конаков и Ника Водвуд.
Съществува погрешното схващане, че законът за „гей пропаганда“ е единствения проблем. Мизогинията, сексизмът и насилието над жени също са съществени проблеми сред руското общество. Домашното насилие дори бе декриминализирано със закон. Борбата трябва да се води на няколко нива.
Защо заминахте за Берлин? Как бихте описали нощната сцена там?
В Берлин може да откриеш нощно парти през всеки ден от седмицата. Няма друг град по света с толкова много нощни клубове и затова разнообразието е невероятно. Основните фактори за заминаването ни са търсенето на свобода и безопасност – два изключително важни аспекта за нощна група като Sado Opera. В Берлин може да срещнеш артисти от цял свят, които работят, купонясват, танцуват и правят секс заедно, обменяйки опит и знания.
Опишете едно типично шоу на Sado Opera за хората, които не са запознати с вас.
Изключително искрени сме. Текстовете и поведението ни на сцената са отражение на истинския ни живот. Това, което шокира хората от една културна група се оказва нормата за друга културна група. Това, което ни обединява, обаче, е любовта. Сексуалната енергия и сексуалната освободеност са изключително важни за нас. Обикновено сме 4-5 човека на сцената. Имаме и хора от екипа, които не се качват на сцената, но ние ги припознаваме като постоянни членове на групата. Колкото повече обикаляме света заедно, толкова повече братя, сестри и любовници срещаме наоколо. Като истинско семейство сме.
Гримът и визиите ви ми напомнят на хард/шок рок сцената от 70-те (Kiss и Alice Cooper), както и на клубната сцена в Ню Йорк от началото на 90-те години. От къде се вдъхновихте за тях?
Като всички модерни артисти, ние сме смесица от много различни вдъхновения. Част от предположенията ти са верни, но не трябва да забравяме и Джордж Клинтън и неговия P-Funk колектив. Всъщност, ще се изненадате, когато научите колко много известни артисти и групи са носили такъв грим и костюми през годините. Днес този синтез от разнопосочни вдъхновение може да бъде наречен ‘метамодернизъм’. Ние, обаче, преди всичко се гримираме и обличаме, защото така се чувстваме по-секси и по-красиви.
Музиката ни също е вдъхновена от много различни жанрове – соул, фънк, диско, хаус. Харесваме Parliament, Prince, Gwen McCrae, Frankie Goes To Hollywood, Larry Levan, Loleatta Holloway, Marshal Jefferson, Farley Funk, както и продуцентите dOP, Johannes Albert, Jarle Breathen.
Специално обръщение към читателите на PROUD.bg?
Отворени сме за сътрудничество и ще се радваме да се срещнем с нови колеги. Много често те се превръщат в част от нашето семейство. Наскоро направихме видеоклипа на „Patriarchs“ – за него работихме съвместно с феминистки и про-феминистки артисти, които работят със stop-motion анимации, CGI, пластилин и зинове. Открихме ги в Instagram след като обявихме проекта в един от постовете. Ако някои от читателите на PROUD.bg искат да работят с нас, пишете ни в социалните мрежи. Ще се радваме да обсъдим идеите ви!
