Попаднах на десетки коментари, и то от хора, част от ЛГБТ общността, където същите, недоволстват от това, че на Прайд и/или афтърпартито след него, са били видели мъже по без тениска голи до кръста. На тях бих им отговорил, че на репресии над човешката сексуалност се отговаря СЕКСУАЛНО в знак на ПРОТЕСТ срещу същите.
За какви репресии говорим?
Живеем в култура, все още смятаща секса за нещо срамно, тайно, нещо, за което не трябва да се говори, въпреки факта, че сме част от вече прогресивната и по-освободена от към секс Западна цивилизация.
Всъщност, колкото и парадоксално да звучи, именно Западната култура в миналото е довела до подобен модел. Първоначално християнството поражда Западната култура, променяйки тотално културния пейзаж от приемането му за официална религия в Римската империя през 4-ти век, та чак до Френската революция през 18-ти. С идването му, иначе освободените на сексуална тема народи, за много кратко време под натиска и репресията на религиозни лидери, обръщат обществените нрави на 180 градуса, като по време на Колониализма, този процес се повтаря с огромна сила.
Съвременната Западна култура, обаче, е съвсем различна от тази репресивна религиозно-диктаторска култура на стария Запад. Ценностите на съвременната западна култура са ѝ противоположни, като главна от тях, е свободата и правото на неприкосновен, нерегулиран и нерепресиран от държавата и Църквата личен живот.
Радикалните, противопоставящи се на сексуалната свобода групи от хора забравят, че сексуалността на човек е вроден инстинкт и като всеки друг вроден инстинкт е аксиома, която не подлежи на обсъждане, защото е част от това, което ние хората сме по природа, за разлика от изкуствено създадените културни норми, държавни закони или религиозни постулати.
Прайд е на първо място протест. Протест, на който се борим да бъдем своето истинско аз и протест, на който скандираме за определени законови промени. Нека обаче не забравяме, че хомофобите ни атакуват изначално още на ниво сексуално общуване. Затова протестът ни, според мен, ТРЯБВА да има елементи именно на това сексуално общуване, като форма на бунт срещу сексуалните репресии и норми.
Всъщност българският Прайд е доста не-сексуален, защото мъж по без тениска е максимума, който човек може да види на шествието и нищо по-сексуално.
Протестната демонстрация на сексуални практики, смятани за табу в обществото, е от ключово значение за нормализирането им в обществото и в крайна сметка освобождение на същото.
В този ред на мисли, за мен е безумно точно на Прайд да няма сексуални мотиви и сцени. С надежда за по-добро бъдеще гледам чуждестранните Прайдове и най-вече събития около Прайд, като например фетиш-посветена седмица или дори Folsom street fair /Мисля, че няма нужда да казвам, че точно това събитие трябва да бъде, разбира се, само за пълнолетни./ и се чудя кога ще израстем като общество, за да стигнем до тези нива на нормализиране на най-естественото нещо у човека. Представяте ли си? Дотам сме се сбъркали като общество, че най-естествените неща относно човешката сексуалност имат нужда да бъдат нормализирани. Най-лошото обаче, е, че отпор на подобно нормализиране се вижда и от самата ЛГБТ общност. Интернализираният срам и желание за не-показване на нищо сексуално е обществен проблем, неподминал доста от ЛГБТ хората.
Затова, скъпи хора, ако искаме свобода, нека я извоюваме по-смело.
